Excessive - Bulgarian Translate

четвърта глава

- Ето, скъпа -  каза майка ми, поставяйки чаша чай до леглото ми. Тя ми даде съчувствена усмивка и избърса носа си.

- Благодаря - казах аз, без да имам намерение да изпия една капка от чашата с парен чай. Стомахът ми беше на възли, а пръстите ми трепереха. Подсмръкнах, преди да погледна майка си. - Мислиш ли, че ще ме намерят? - попитах, премигвайки няколко сълзи, заплашващи да избягат от очите ми.

- Не знам, скъпа -  каза майка ми, поклащайки глава. - Ако го направят, няма начин те някога да стигнат до вас, без да минат през мен - каза майка ми тихо подсмихвайки се, опитвайки се на шега. Погледнах надолу към парещата чаша, загряваща върховете на пръстите ми. Тъмнокафява течност започваше да се замъглява. Преди да разбера, че в очите ми се образуват сълзи, няколко се търкаляха по лицето ми.

- Мамо, уплашена съм -  ридаех, като оставих чашата на страничната маса и избърсах лицето си. - Ами ако дойдат и ме вземат или ме убият или ...-  започнах като свежа партида сълзи се търкаляше по лицето ми.

- Скъпа, знам, че е страшно, но знаеш, че никога не бих позволила на душа да те докосне с пръст -  каза тя, като ме прегърна. - Никой никога няма да се свърже с теб - каза тя, като натискаше целувка към слепоочието ми. Останахме така няколко минути, преди тя да разтрие ръката ми и да освободи тялото ми. - Направи ми услуга, моля те, не напускай тази стая - каза тя. - Ако братята ти някога разберат, че те оставям да се чудиш наоколо така, никога няма да чуя края на това.

- Добре, не исках да си тръгна на първо място. Прекалено съм уплашена - казах, изпускайки треперещ дъх.

- Би ли искала да си тръгна, за да си починеш? - попита тя, изправяйки и изглаждайки карираната си риза.

- Не, можеш ли да останеш, моля те. Наистина съм уплашен и нервна -  казах, като я погледнах с надежда. Тя кимна и се усмихна леко.

- Ще взема книгата си. Ще се върна -  каза тя, обръщайки се и минавайки през вратата. Мразех да съм оставена сама. Това ме накара да се впускам в мисли, в които не исках да влизам. Чух стъпки на крака да следват майка ми на вратата. - Мисля, че трябва да спиш. Много си нервна и работиш сама -  каза тя, като минаваше и вадеше одеялото от дъното на леглото.

Преместих тялото си в горната част на леглото и хванах възглавницата, докато майка ми слагаше одеялото до брадичката.