The differences between us

The End?

Приятелството. Истинското приятелство е едно от най-хубавите неща, които могат да ни се случат. Понякога то ни сполетява неочаквано, а друг път е процес на търсене на допирни точки в наш познат. Независимо как сме стигнали до нашия приятел, с него ние ставаме по-сигурни в себе си и по-лесно преодоляваме радости и мъки, защото споделеното щастие е двойно, мъката споделена с приятел намалява и се приема по-лесно. Когато имаме другар до себе си, ние сме щастливи от факта, че някой се е доверил и сближил именно с нас. Приятелството ни извежда от самотата, кара ни да се чувстваме значими, търсени и неповторими. То разнообразява нашето обикновено и еднакво ежедневие. Човек е щастлив, когато прекарва часове наред в споделяне с другия и е още по-радостен от факта, че кара и другия да се чувства добре. В приятелството няма принуда, защото ние сами избираме кой да ни бъде приятел и кой не. Но много често смятаме повечето ни познати за приятели, но често грешим и разбираме, че не е така. Едва когато това приятелство премине през някакво изпитание, ние можем да разберем дали е истинско, или не. Истинският приятел остава до теб и в радост, и в нещастие и е винаги готов да ти помогне с каквото може, дори и тази подкрепа да се основава на казването на две обикновении думи. Затова ние трябва да сме всеотдайни и добронамерени към хората, които сме избрали за наши приятели. Когато я няма тази безкористност към другия и се появят лъжите, лицемерството и лошите мисли, приятелските взаимоотношения губят своя смисъл и умират. Понякога заличаването на едно приятелство е много по-добро решение, отколкото да продължаваме да опитваме, въпреки че виждаме, че тези отношения не са истински, човека, с когото имаме тези отношения, не е истински наш приятел.

-Мая! - Амелия размаха ръката си пред очите ми, откъсвайки ме от мислите ми. - Къде се изгуби пак?

-Ъъ, извинявай. За какво говорихме? - попитах я.

-За леля ти.

-О, да. Ами получила е астматичен пристъп. Вчера бяхме при нея, за това отсъствах. Надявам се да не съм изпуснала нищо. - пошегувах се.

-Не, не. Спокойно, нищо не е станало. Надявам се леля ти да е добре.

-Спокойно, вчера, когато ни видя очите ѝ грейнаха. Пък и мама остана при нея. Ще се върне чак в неделя.

-Ясно. Хайде да влизаме, знаеш учителката по история обича да пише закъснения. - каза, когато видя, че именно преподавателката по история влезе в стаята. Ъх, започва се.