The cop {ONE SHOT} | ch. yj

The cop

Внимание: историята има връзка с разказа ми Stolen. За да разберете максимално смисъла ѝ, моля прочетете я от профила ми. Приятно четене.

        Когато сирените прозвучаха из тихия квартал, Чой Йонджун вече беше на местопрестъплението. Младият полицай
се намираше на 10км от локацията на трупа, но все пак изпревари колегите си.
        Тялото беше най-покъртителната гледка, която Чой Йонджун беше виждал през не много дългия си живот. То беше покрито в рани и в кръв и в кървави рани, дрехите липсваха, но дори да бяха там, нямаше да покрият нищо, защото кръвта вече беше свършила тази работа. От момиче в демон- така бихме могли да опишем вида на това, което беше останало от жертвата. Никой не би и предположил, че тези кърви някога са били кожа на човек, който е ходил, смял се е и е обичал (може би).
След като акцията приключи и Йонджун се прибра, той не мигна цяла нощ.
                                  ★彡

         Още недопил кафето си, младият полицай завари момичето пред бюрото си. То имаше светла кожа и дълга кестенява и права коса. Очите му бяха уморени, а по бузите му още личаха сълзи. Йонджун се изненада, като го видя, но бързо си възвърна самообладанието и влезе в ролята си на служител на реда.
-Как мога да...
-Това е сестра ми. - дългокосата  подсмъркна. Една самотна сълза потече по лицето ѝ. Тя не отлепи поглед от скута си. - Пак Бо Ра. Моето име е Пак На Йон. - бръкна в черната си кожена чантичка през рамо и извади личната си карта.
       С все така наведена глава тя подаде документа на Йонджун. Той я погледна объркано, пое я, прегледа и я върна на момичето.
-Жертвата е неразпознаваема. Как знаете, че е сестра Ви?
-Убедена съм. - Йонджун въздъхна. Знаеше, че това по никакъв начин не помага на разследването.
-Трябва да Ви дам някои документи за подписване.
                                 ★彡

           По традиционно полицейски, той изнамери всички бланки, които можеше, за да я откаже от намеренията си. Също така те имаха толкова много текст за четене, че нормален човек би вдигнал диоптър след толкова напрежение върху очите си.
          Пак На Йон обаче го изненада. Хладнокръвно прие кочана от листове и бавно, но славно започна да попълва и чете. И наистина отне много време. С всяка изминала минута полицаят разбра, че тя няма да се хване на познатите номера. Виждаше в нея себе си до някаква степен.
          Около 2 часа по-късно Йонджун вече се бе отчаял само гледайки я. Реши да ѝ донесе кафе както и на себе си. В кухнята на райнонното управление той се засече с шефа си, господин Ким, докато чакаше машината за кафе да си свърши работата. Момчето се наведе уважително.
-Здравей, Йонджун. Какво прави онова момиче на бюрото ти?
-Твърди, че е сестра на жертвата от вчера. - господин Ким се ухилва.
-Трупът е неразпознаваем. Как го е решила? - Йонджун вдига рамене. - Ти как процедира с нея?
-Дадох ѝ документи за преглеждане и да напише обяснение. Надявам се, че скоро ще е готова, но не изглежда да се пречупва. - в сърцето си Йонджун определено съчувстваше на На Йон, най-вече защото знаеше по-добре от нея какво тепърва ѝ предстои.
-Ако не се, просто я отпрати. Преди да имаме информация от следователи, не можем да си позволим някаква тийнейджърка да тръби и да ни се пречка. Ако това е сестра ѝ, ще разбере и без да идва до тук.
          Въпреки че Йонджун знаеше, че това значи, че полицията бързо ще остави случая, той се подчини на шефа си.