Last full moon

1

Розе.

Събудих се от алармата си. Полежах си малко и станах за да се оправя. Облякох това.

След като бях готова реших да тръгвам към училище.

По пътя се бях разсеяла и се блъснах в едно момче. Побързах да ми се извиня но щом се оправих и го погледнах нещо се случи. Не можеш да говоря. Не можеш да мръдна. Просто стоях и го гледах. Той мен също. Изведнъж той каза "нищо" и тръгна. Трябваше ми няколко секунди за да се осъзная и продължиш да вървя. Чудеш се защо така изведнъж не можеш да кажа нищо. Докато размишлявах осетих как някой скача върху мен. За малко да падна но успях да запазя равновесие. Човекът слезе от мен и видях че това беше Лиса. Веднага се засмях и се прегърнахме.
Как си? - попита ме тя.
Добре ти? - казах и аз
И аз. За какво се беше замислила?
Нищо важно-казах и тогава стигнахме в двора на училището. Видяхме Джени и Джису на една пейка и отидохме при тях. Поговорихме си и влязохме защото часовете щяха да започнат. Първи час имах математика. Само Джени дойде с мен защото Лиса И Джису за 1 клас нагоре и имаха друг час. Седнахме си на чиновете и за чакахме учителя. Някой влезе в стаята но не беше учителя а момчето от сутринта. Започнах да го гледам. Седна на два чина пред мен. Не можеш да спра да го гледам. Толкова е красив. Имаше качулка но пак го виждаш. Дори не усетих кога учителят влезе.
Розе Розе-каза учителят. Тогава момчето погледна към мен. Цялата се изчервих и погледнах настрани. Усещах как той още ме гледа.
РОЗЕЕЕЕ-викна учителят и ме стресна.
Да господине-казах аз
Защо не внимаваш в час. Колко пъти ти викам?
Извинете господине.
Ще ти простя този тъп но да не се повтаря. Каза и продължи с часа си. Аз погледнах момчето още веднъж и започнах да си дразкам нещо в тетрадката.

Джимин.

Вървях до училище и изведнъж някой се бутна в мен и падна. Обърнах се и видях момиче. Извини ми се и се исправи. Започнахме да се гледаме. Почувствах се много странно докато се гледахме.Сякаш нещо ми казваше че това е тя.Че тя е моето момиче. Едва успях да кажа "нищо" и тръгнах напред. Отидох зад двора и видях приятелите си. Там се събираме винаги. Забравих да кажа тази година се преместих в друг клас. Поседяхме малко там и влязохме в училището. Всеки си отиде в часа. Влязох в стаята по математика и веднага забелязах момичето от преди. Седях 2 чина пред нея и не можеш да я видя. Много исках да с е обърна но щеше да изглежда странно. Учителят влезе и започна с урока. Погледна към момичето и започна да казва името и но тя не му обърна внимание. Всички се обърках към нея. Това беше моя шанс. Обърнах се към нея и я видях. В най голямата си прелест.

Розе Розе-викаше и господина. Значи се казва Розе. Много красиво име.
Тя го погледна и му се извини. След това всички пак се обърках към учителя. За жалост и аз го направих. Цял час мислиш да нея. Когато се обърнах забелязах че ме гледа. Защо ли ме е гледала? Дали си е мислила за мен? Трябва да разбера. Часът свърши и изчаках всички да излязат. Тя още си оправяше нещата. Беше идеалният момент да я за говоря. И тъкмо да отида при нея един мой приятели дойде.
Тае какво искаш? Казах през зъби.
И аз се радвам че се виждаме Джимин. Дойдох да ти кажа че след третия час ще се съберем на нашето място.
Добре а сега чао-поканих го аз и той си тръгна. Обърнах се за да я видя но я нямаше. Явно е излязла докато говорех с Техьонг. Супер. Сега ще я търся. Но другия час имаме пак заедно. Тогава ще я за говоря.
Нямаше я втория час. И третия. И в голямото междучасие. И другите часове. Къде отиде. Щял ден я търся но я нямаше. Дори попитах едно момиче но не знаеше нищо. Разбрах че е приятелка с Джису. Тя е от горния клас. Попитах я дали знае къде е Розе и тя първо се очуди на въпроса ми но после ми каза че е на танци. Значи ходи на танци. Супер. И аз обичам да танцувам. Не искам да се хваля но съм много добър. В града имаше само едно място където може да се ходи на танци затова ми беше лесно да я намеря. Отидох там и я видях. Танцуваше с едно момиче. Май се казваше Лиса. Както и да е. Танцуваше наистина много добре. Беше много красива. Когато танца свърши се обърна. Погледна към мен и се зарича. Бях готов да я прегърна когато...