Мина една седмица а още не съм виждал Розе. Не е идвала на училище нито е излизала. Говорих с приятелките и ми казаха че не са говорили с нея. Помолих ги за телефония и номер. Първо се чудиха дали да ми го дадат но в крайна сметка ми го дадоха. Звънях и няколко пъти но не вдига. Какво става.
Джиминннн! Извика Техюнг. - отново бях на училище и отново се бях замислил за Розе. И днес я няма. Да-казах отегчен. Розе-каза и посочи едно момиче. Какво това не е Розе Розе е с руса коса. - казах аз очуден. Тогава момичето се обърна. Боже наистина е Розе. Изглеждаше така
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Знаех че естественият и цвят е кафяв но никога не съм я виждала така. Различна е но пак е много красива. Отидох при нея. Розе защо те нямаше толкова време? - попитах я. Налагаше ми се. - каза ми тя. Гласът и звучеше ужасно. Имаше сини кръгове под очите и изглеждаше супер изтощена. А защо не ми двигаше? Виж Джимин просто не ми се говореше това е - каза и тръгна нанякъде. Какво и става?-попитах момичетата. Незнаем-каза Джени леко разтревожена. Повече не видях Розе днес. Явно си е тръгнала. Часовете минаха и се прибрах вкъщи. Реших да и пиша.
