Моника е най - обикновенно 17-годишно момиче. Тя няма родители и живее с по големия си брат Джеймс. Един ден се запознава с момче онлайн.
Но какво ще се случи, ако то се премести в нейното училище? Четете и ще разберете!
-НИК! СТАВАЙ! ЩЕ ЗАКЪСНЕЕШЗА ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН! - чух виковете на брат ми.
Едвам отворих очи. Изправих се в седнало положение и ги разтърках сънено. Изобщо не ми се ставаше. Не исках да се връщам в онзи Ад наречен училище. Но трябваше....
Станах (с триста зора ) и се запътих към банята. Извърших сутрешните си процедури и излязох, заставайки пред гардероба ми. Въобще не ми пукаше че на първия учебен ден трябваше да бъда официална, за това се облякох в мой стил.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Тъкмо отворих вратата на стаята ми когато:
-НИК! ПОБЪРЗАЙ! - оф, този по някога е много дразнещ.
-ИДВАМ! СТИГА КРЕЩЯ, КАТОНЕНОРМАЛЕН! - и започнах да слизам по стълбите.
Влязох в кухнята и видях брат ми в цялата му прелест. Вчера вечерта не беше на смяна и за това днес е буден и ....
-За какво пак си се замислила! - Джеймс прекъсна мислите ми. - И какво по дяволите си облякла? Трябва да си официална!
Знаех си че ще го каже. Просто грабнах раницата ми един от сандвичите, които беше направил и от врата му казах:
-Първо: Теб не те засягат мислите ми! И второ: Не ми пука как трябва да изглеждам!
Той се засмя
-И аз те обичам! - каза той, все още с усмивка на лице.
Аз също се усмихнах и на излизане му показах среден пръст. След което чух силния му смях от вътре.
По пътя слушах музика и не обръщах внимание на околните, които ме гледаха странно. Изведнъж се блъснах в някой и паднах на земята. Този някой беше момиче. И не кое да е момиче, а Нанси. Тя беше кучката на даскалото. Изглеждаше така:
