Моника е най - обикновенно 17-годишно момиче. Тя няма родители и живее с по големия си брат Джеймс. Един ден се запознава с момче онлайн.
Но какво ще се случи, ако то се премести в нейното училище? Четете и ще разберете!
Моника беше толкова щастлива че и подарих плюшеното мече че ми скочи на врата и двамата паднахме... Засмях се, но изведнъж чух силен вик... Обърнах се и видях злобния поглед на Джеймс. Опа...
Той се доближи и вдигна Моника.
- Ей, дребен! Ти какъв си на сестра ми бе? А?- беше много ядосан...
- Джеймс успокой се! Това беше само плюшено мече... Нищо повече! - казах аз, опитвайки се да изглеждам спокоен.
- Да, бате! Това беше просто играчка! - прегърна го Мони.
Джеймс видно се успокои, но нали е инат, скръсти ръце и ни подмина...
/Г.Т.М./
С Крис се разсмяхме на реакцията на Джеймс! Голямо е бебе значи...
Продължихме и видях това което търсех... ВЛАКЧЕ НА УЖАСИТЕ! Затичах се към него, а зад себе си чувах как Крис ми вика да не бързам толкова!
Щом стигнах веднага тръгнах към касата за да си купя билетче. Там седеше едно момче. Изглеждаше горе-долу на моята възраст.
- Здравей, красавице! Какво ще желаеш! - усмихна ми се мазно момчето.
Не обърнах особено внимание на това че той се опитваше най-нагло да флиртува с мен. Прекалено много исках на влакчето, за това казах.
- Един билет за Влакчето на ужасите, моля! - казах учтиво.
- Значи обичаш екстремното? Ммм хубаво! Приятно ми е Дан! А ти, красавице си? - попита той.
/Г.Т.К./
Когато настигнат Моника, видях че чака за биле за Влакчето на ужасите. Яко! И аз искам! Доближих се, за да я помоля да вземе и на мен един но изведнъж чух
-,,Значи обичаш екстремното? Ммм хубаво! Приятно ми е Дан! А ти, красавице си?"
Този какво си позволява? Ей сега ще види той! Преди Моника да успее да каже нещо се приближих и казах.
- Красавицата се интересува от влакчето а не от теб, така че дай 2 билета и се омитай!- казах като изгледах нахалника злобно...
/Г.Т.Неутрал/
Моника се обърна! Щом видя Кристиан се усмихна широко. Всякаш с поглед му благодареше за стореното току що.
Нахалника се обърна, взе два билета и ги даде на Моника. Крис плати и хвърли още един злобен поглед на момчето.
Двамата дадоха билетите и се качиха. Седнаха един до друг.
- Крис? Може ли да те държа за ръката? - попита Моника.
Момчето кимна и и се усмихна. След това хвана ръката и и леко я стисна, а влакчето тръгна.
______________ Skip time ______________
/Г.Т.М./
Слязохме от влакчето. Беше уникално! Исках пак но трябваше да се прибираме! С Крис тръгнахме да търсим др. но тях ги нямаше.
Кристиан предложи да ме изпрати до вкъщи. Съгласих се и писах съобщение на брат ми че ще се прибера с него.
С Крис вървяхме по тъмните улици... Беше ми хубаво! С него... Оф Мони пак започваш!
- Прекарах си страхотно днес! - наруши тишината той.
- Аз също! - усмихнах се!
- Искаш ли утре пак да излезем! Но... този път... само аз и ти... - каза притеснено той.
- Да с удоволствие! - засмях се! Толкова е сладък.
Договорихме се кога да излезем и той си тръгна. Аз влязох вътре. Нямах никакво намерение да търся брат ми.
Отидох в стаята си. Извърших си процедурите, облякох си пижамата и си легнах. Преди да заспя малко си писах с @Kris___ и качих снимка от днес. След което заспах.
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
_______________________________________
Ето ме отново!😂🍭💫 Съжалявам че не качвах! Чесно казано мързеше ме! (Много) Надявам се главата да ви хареса! Съжалявам за грешките!🧸😚❤
