Run, Kill or Die: Save your girl

You are here

                                          13.10.2018 г.

                                                21:30

- Ти си тук. Жива да не бях.- Сноу се бе ухилила до уши, очевидно подпийнала ръкомахаше с червена чашка.

- Вече пиеш бира?- Изабел изглеждаше възмутена. Музиката във вилата кънтеше и басът се усещаше със сърцето.

- Толкова си скучна, сухар! Пия водка с портокалов сок. Просто не открих друга чаша. Как така се измъкна от вас?- Изабел набързо разказа как баща 'и бил по работа извън града и тя взела колето си.

- Голямо сърце имаш да дойдеш до тук по тъмно и то с колело.- изкоментира Лео.

- Кога ще се светнеш, че сигурно е девствена и няма смисъл да 'и се слагаш? Сухарчето няма да ти пусне Леооо.- провлачено отбеляза Сноу и отпи от чашата. Изабела почервеня и каза, че отива да подиша въздух. Лео извъртя очи и задърпа Сноу към банята.

- Защо си такава кучка Сноу? Не можеш ли да се държиш нормално? - Лео гледаше изнервено Сноу, която се подпираше на мивката и тършуваше из джобовете на ризата си. Извади малко пакетче и докато момчето се усети, тя изсича количеството кокаин на мивката. Приближи носът си до него и преди Лео да я хване вдиша. Тя се изхили по-силно и се олуля. Той я хвана и се опита да изчисти остатъка бял прах от нея. Изми лицето 'и и я завлече до стаята на горният етаж. Накара Хънтър да остане при нея и излезе навън при Изабел.

- Хей! Извинявай за това. Тя си е такава.

- Боли я! Знам.

- Изкарва си го на всички, които нямат вина.

- Няма проблем. Знам какво е липсата на родител. А при нея са и двамата.

- Толкова си добра.- Лео постави паднал кичур  кестенява коса зад ухото 'и. Тя наведе поглед засрамено. Той се усмихна леко.

Джак отговаряше за музиката. Ролята на ДиДжей му допадаше и той влагаше душата си в миксирането. Ариела плахо се приближи до него с две чаши бира. С лека усмивка му подаде едната, като той я прие на драго сърце и жадно отпи, докато я гледаше в очите. Мислеше да я попита защо избяга миналата сутрин, но реши да замълчи. Реши, че ще я притесни и пак ще избяга. Изглеждаше му толкова крехка и нежна, сякаш само дъха му може да я отвее на километри от него.

- Благодаря!- той се усмихна широко, а нейната усмивка стана по-сигурна.

- Няма защо.- гласът 'и бе толкова тих и плах.

Хънтър стоеше седнал на леглото и наблюдаваше Сноу, която гледаше унило тавана. Той притвори устни няколко пъти в опит да каже нещо, но не можеше да открие подходящите думи.

- Кога стана такава?

- Отдавна.

- Когато баща...

- Когато баща ми умря беше последната капка в чашата. Тогава изгубих всичко. А тази змия Рейчъл...- тя въздъхна. Изправи се на лакти в леглото и обърна лицето си към Хънт. За първи от доста време на него бе изписана емоция. Тъга. Отчаяние.- Ще легнеш ли при мен?

- Добре, но да не ме изнасилиш?- той се усмихна и легна до нея. Тя се сгуши в него.

- Няма да е изнасилване, понеже ще ми пуснеш.

- Сигурна ли си?

- Напълно.- тя доближи лицето си до неговото. Той сля устните им. След кратка целувка я отдели от себе си. 

- По-добре заспи.- тя се намуси, но отпусна глава на рамото му и затвори очи.

Дебора и Роузи седяха на дивана и слушаха вече по-бавните песни,които Джак пускаше. Алфред отдавна спеше и те триматс бяха последните останали будни. Сноу и Хънтър спяха на втория етаж. Лео спеше на другия диван, а Бела спеше седнала до него. Ариела дремеше на плота с кръстосани ръце под главата.

Скоро Дебора и Роузи заспаха гушнати на дивана, а Джак се излегна на плота.