Run, Kill or Die: Save your girl

I know, you want know

Пореден мрачен и хладен ден бе надвиснал над Сноувил. Десетки тракащи ченете бързаха я за работа, я за училище. Сноу клатеше крака и дъвчеше поредната си дъвка на високия стол пред фургончето за бързо хранене. Изабела от десет минути не можеше да се разбере с клиент, който не може да определи какво иска. Накрая на чернокоската 'и омръзна и изплю дъвката.

- Виж какво, чичка! В цикъл съм, на диета, гаджето ме заряза и отказвам цигарите. Ако искаш да преживееш зимата се махай или решавай к'во ще вземеш? - господинът погледна изумено Сноу и набързо се умете.

- Защо бе толкова груба?- кафявите очи на Изабела изпиваха лицето на Сноу.

- А ти защо си толкова глупава, сухар? Никой няма право да ти губи времето или да те баламосва. А сега ми направи кафе.- Сноу бе раздразнена до краен предел. След като получи кафето си, отпи от него. Плати на Изабел и се загледа в тълпата. Погледът 'и засече двойка, която води детето си на училище. Строгите черти на лицето на момичето за миг омекнаха при спомена как и нея я водеха на училище. Но болезнените спомени, отново замъглиха съзнанието 'и. Възвърна безразличието на красивото си лице и заби поглед в земята.

В този момент към тях се присъединиха Лео и Хънтър. Двамата бяха приятели от деца, но толкова различни. Лео бе буен и пламенен младеж без ясна представа за бъдещето, докато Хънтър бе спокоен и здраво стъпил на Земята.

-Две кафета и сандвич, Бела.- дружелюбно изрече Хънтър, докато Лео гледаше кръвнишки доведената си сестра. 

-Не ти ли е студено? Отново си се облякла като курва.

- Защо като?- горчиво му се ухили Сноу и стана от стола. С въртеливи движения на дупето се запъти към сградата на училището, което бе на около стотина метра.

- Ако не Ви познавах бих си помислил, че си падате един по друг.- Хънтър се засмя.

- С тая ли? Не ме пренизявай до толкова ниско ниво.

- Че тя не беше кофти, когато бяхме деца.

- Когато бяхме деца, никой не беше кофти. Хайде, че ще закаснеем.- Лео удари рамото на Хънтър с опакото на дланта си и тръгна.

Ариела спря кранчето на душа и въздъхна. Водата все още се стичаше по тялото 'и на малки струйки. Обви тялото си с хавлията и излезе от банята. Облече се набързо и тръгна да излиза. Пожела приятен ден на баща си и се запъти към училището.

Джак хранеше папагала си, докато майка му излизаше за работа. След това взе чантата си и напусна къщата. Докато вървеше се сблъска с Ариела. 

- Извинявай.- той я държеше малко над лакътя. Зелените 'и очи, почти скрити под качулката на суитчъра го погледнала уплашено. Той смръщи вежди и я пусна. Дребното момиче се затича към дестинацията си, неуспявайки да избегне някои по-големи локви. Джак също продължи.

Дебора и Роузи оставиха Сами на ясла и под ръка се отправиха към училище. По пътя си взеха сандвичи от Изабел и заедно влязоха в сградата.

Черно BMW бе паркирано рязко пред училището и от него слезе костюмирания Алфред. Заглади и без това перфектната си прическа и внимателно запристъпи към входа на училището. 

- Извинете, сър! Нали не съм закъснял?- Лео и Хънтър се спогледаха в недоумение.

- Костюмарче, говориш много странно. Отпусни се малко. Все едно си глътнал бастун.- Лео се изсмя, а Хънт гледаше все още неразбираемо.

В голямото междучасие, почти цялото училище се бе изсипало в столовата. Изабела гризеше зелена ябълка, когато неочаквано Сноу и Лео седнаха при нея.

- Ей, сухарче! Утре вечер ще правим купон във вилата на семейството на костюмарчето. Идваш ли?- Сноу гледаше предизвикателно брюнерката, която свъси вежди.

- Но утре е тринадесети.

- Е,и?

- Никой няма да излезе от вкъщи.

- Именно. Без даскало и тъпотии. Тесен кръг хора ще сме. Даже и Алфид се съгласи.

- Алфред.- поправи я Изабел.

- Все тая. Идваш ли, сухар?- Лео я настъпа и Сноу почти изсъска.

- Спри да я наричаш така? 

- Трай бе мухлю. Хайде любопитке. Знам, че искаш да знаеш какво по дяволите се е случило на този ден прведи десет години. Нали искаш да пишеш книга? Не ти ли се струва идеален сюжет? - очите на Сноу почти блестяха. Лео гледаше Изабел, а тя местеше поглед ту към него, ту към доведената му сестра.

- Добре. Ще дойда.