Представи си... #2

51 2 0
                                    

Тъмно е. Излезли сте на разходка с колата и сте спрели на една отбивка с най-красивата гледка, която сте виждали, но когато ти се каниш да кажеш нещо, той казва:

- Не знам, но тук виждам две от най-красивите гледки, които някога съм виждал. - и се обръща към теб с очи пълни с радост и вълнение. Страните ти поруменяват и нежна усмивка се изписва по усните ти. Не знаеш дали да му благодариш или да продължиш да го гледаш в очите, но накрая разбираш, че той те е разбрал дори без да казваш нищо.

След това се обръща, отива малко по-напред и сяда на меката отъпкана трева. Обръща се към теб, свита с кръстосани ръце, и ти прави знак да седнеш до него. Студено ти е, усещаш как кожата ти настръхва от всеки повей на вятъра.

Когато сядаш до него той поставя ръката си на рамото ти, в намек да се приближиш и те обгръща в полупрегръдка. Неусетно усещаш главата ти как пада на рамото му. Чувството те кара да пулсираш отвътре, сякаш няма нищо друго освен вас двамата и нощта.













Вдъхновена от: - М

Has llegado al final de las partes publicadas.

⏰ Última actualización: Oct 13, 2021 ⏰

¡Añade esta historia a tu biblioteca para recibir notificaciones sobre nuevas partes!

Любовни Представи/Crush ImaginesDonde viven las historias. Descúbrelo ahora