Дъжд вали и с мрак всичко се покри.
Слънцето залезе заедно с моите мечти.
Луната изгря и беше единствената светлина и на небесата, и в сърцата.
Всички гледат през мен.
Чудя се някой ще ме види ли един ден.
Самотата обзела е умът ми и не би го напуснала дори след смъртта ми.
YOU ARE READING
3 am thoughts
PoetryПоезия за всичко, което ни държи будни нощем. За всичко, което премълчаваме и игнорираме и така дълбоко с усмивка прикриваме. **надявам се всеки да намери част от себе си тук**
