Страница след страница, не спирам с часове.
Храната на масата изстудя, мислите съсипват ме.
Бутилката наполовина празна на земята, нещо общо имаме.
Чувствата като буря ме връхлитат.
Спомените алкохола ги засилват.
Чаша, две, три-кога ще се оправи това счупено сърце ми кажи.
Търся те между редовете на всички поеми и с мъка спомням си как усмивката ти и най-мрачния ми ден осветяваше дори.
И сърцето, почти умряло, накара го отново да се разтупти.
Още една чаша.
Оказа се алкохола не помага.
Болката се засили, спомена не отминава.
И телефона чака ме, за да ти се обадя.
KAMU SEDANG MEMBACA
3 am thoughts
PuisiПоезия за всичко, което ни държи будни нощем. За всичко, което премълчаваме и игнорираме и така дълбоко с усмивка прикриваме. **надявам се всеки да намери част от себе си тук**
