✎ nct; johnjae ff [ jaehyun & johnny ]
✎ където Джехьон е сляп и вярва единствено на кучето си, а Джони, студент по изящни изкуства, намира вдъхновението си в него.
started 16.07.2020 / ended ___
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Siri, call Jae. - каза изведнъж Джони, търсейки за една определена тениска в гардероба си.
След като чу сигнала, че другия е вдигнал, веднага заговори.
- Хей, аз съм Джони! Понеже нямам абсолютно никакви планове за деня и исках да изляза с някого, се сетих за теб. Така де, съгласен ли си да излезем?
- Ооо, разбира се! - отговори без да се замисля много. - Къде живееш горе-долу?
- Всъщност... предлагам аз те взема от у вас, така че къде живееш ти?
🧸
- Според нашите съм минал през труден пубертет. Но пък и не си спомням да е бил най-приятният ми момент. Плюс това, ми нямаха почти никакво доверие - правеха ми тестове за наркотици почти всеки месец.
- Сериозно?! - учуди се светлокосия. - Моят пубертет беше много скучен, не правех кой знае какво и никога не се е стигало до караници с нашите. Но ние почти не говорехме, нямаше как да се скараме. - засмя се.
- Не че ние си говорехме много с нашите, винаги разговорите завършваха с крясъци. Не мога да разбера как някои имат добри отношения с родителите си.
- При мен по-скоро проблема бяха останалите.
- Подигравали са се, нали...
- О, да.
🧸
Джехьон се обърна по гръб и погледа му беше насочен нагоре, сякаш наистина можеше да види безоблачното небе.
- Какво четеш, между другото?
- Онзи ден почнах книгата "Вероника решава да умре". - отговори Джони.
- Мястото е много хубаво. Приятно е. - каза Дже, играейки си с тревата под него. - Ще ми прочетеш ли малко?
