ꨄ︎ 𝐁𝐄𝐀𝐔𝐓𝐘！

ꨄ︎ 01.

- Ало? - каза Джони, запалвайки цигарата между устните си.

- Ще идваш ли тази вечер? - попита глас от другата страна.

- Марк, наистина не ми е до дискотеки и подобни. Имам друга работа. - отговори леко раздразнено другото момче, като сив дим излизаше от устата му.

- Значи пак ще седиш на терасата, рисувайки. Няма ли да обърнеш поне малко внимание на приятелите си?

- Обръщам ви достатъчно внимание! - повиши тон, след което отново пое от отровата в ръката си. 

- Аха, прави, каквото искаш. Друг път ще говорим. - Марк отвърна унило.

- Довиждане тогава - затвори веднага Джони, след което прибра телефона в джоба си.  Изгаси цигарата си и я остави в пепелника по средата на холната маса.

Наистина обичаше най-добрия си приятел, но на моменти Марк го дразнеше толкова много.

Излезе на терасата, където по принцип седяха платната и боите му. Седна на стола пред кръглата масичка, разрошвайки косата си.

Но настроението му се скапа, не му се рисуваше сега. Постави ръцете си на парапета и се загледа в минувачите. Може би щеше да излезе да се разходи.

🎀

Нашият герой седеше на  възможно най-отдалечената от други хора пейка, четеше някаква книга и не обръщаше внимание на абсолютно нищо около него. 

Изведнъж вдигна поглед, като пред себе си видя лабрадор и зад него стопанина му, вероятно.

- Ъм, тази пейка е заета. - обади се Джони.

- Извинете! Извинете, ако ви преча! Щяе седна някъде другаде. - непознатото момче вдигна главата си малко по-високо, което накара Джони да забележе нещо - той беше сляп...

- Всъщност, седни. Няма проблем. - дръпна се настрани, защото се беше настанил по средата на пейката.

- Между другото, казвам се Джехьон. Приятно ми е! - подаде ръката си Дже, очаквайки да бъде хваната.

- Аз съм Джони. - отговори, хващайки ръката му. - Кучето е красиво. - каза Джо, след ръкостискането с другия.

- Да, знам.

- Но ти не можеш да го видиш...

- Кой е казал, че красотата е само отвън?

🎀