Спасена

2: Отново заедно?

Беше късен учебен следобед, около 17:45 и аз бях готова да си тръгвам към вкъщи. Вървях по дългите училищни коридори и я видях. Седнала на дивана пред класната стая, очевидно разстроена. Сетих се за всички наши спомени от детството ни. Бяхме толкова невинни, но и наивни. Оттърсих се от мислите си и реших да я попитам какво е станало. Отдалечени или не, в сърцето ми тя никога не е спирала да бъде моя приятелка.
-Хей!- казах аз с тих и спокоен глас,приближавайки се към нея.
- Хей!- отвърна тя, като вдигна неотдавна заровената в ръцете си глава.
- Какво се е случило? - попитах аз.
- Не е нищо, не искам да те занимавам с моите проблеми- каза тя и си припомних едно от най- добрите й, но и в същото време лоши качества-винаги слага останалите пред себе си, не желае да ги "тревожи с проблемите си", което на моменти се отразява доста зле на нея самата. Но не разбира ли това момиче, че нейните проблеми са и мои.
-Знам, че има нещо, кажи ми!- настоях аз.
- Знаеш Дона, нали?- подхвана тя.
- Най добрата ти приятелка? Да знам я много ясно.- отвърнах й,натъртвайки на последното изречение, много по-остро от колкото исках да прозвучи, при което тя ме изгледа с поглед с вина в него.
- Съжалявам, не исках да прозвучи толкова грубо...- извиних й се аз.
- Няма проблем. Ами нека просто кажем, че реши да ме подмени и ме заряза от нищото.
"Да, познато" измърморих под носа си, сигурна, че тя няма да ме чуе, защото не исках да я разстройвам повече.
- Наистина съжалявам, знам че ти е трудно сега, но отминава, особено когато имаш някой до себе си...- казах аз, като направих погледа " Да, за мен говоря, аз съм този някой", при което тя схвана намека и се усмихна топло.
- Така че, сега искаш ли да те разсеем и да отидем за сладолед, и без това е края на деня?
- Разбира се.- ми отвърна тя, при което се отправихме към бутката/щанда за сладолед.

    Нека само кажем че вечерта ни беше изпълнена със много смях, разговори и откровения. Беше много хубаво да не съм сама отново и да знам, че имам Мира, както и че ще й помогна да забрави за болката от скорошното й приятелство. Сега вече отново бяхме аз и тя срещу света...

Това беше втора глава. Хареса ли ви? Имате ли идеи какво да се случи по- нататък? Ако да, предложете. Трета идва скоро💕❤