Вампирите не струват { boy x boy }

001 /край/

Причина #1

To be or not to be - това определено не е въпроса. 

Вампир съм от много, много отдавна. Толкова отдавна, че вече не мога да произнеса числото на всички дни, които съм изживял. Естествено, думата изживял не беше много точна. По подходяща би била изгнил. Макар че все още нямах червей както някои *кашлянеЮнхокашляне* вампири, чийто имена ще запазя в тайна.  Въпреки слуховете, които се носеха, че са чудесни другари, много повече ги предпочитах на салата… Какво? Не ме гледайте така. Годините на Голяма Депресия бяха тежки дори за нас.

Тази вечер на мен се падаше честта да посрещна новака. Беше умрял на място от счупен клон. Последен изход, някой?  Не, окей. Та за какво говорех.. А, да! За новото хлапе. Името му бе Темин и поради някаква причина От Долу бяха решили, че ще от него ще излезе страхотен вампир (по-точните думи бяха, цитирам букално “направо чуден, муци, муа”, каза демона вестител, събирайки пръстите се, след което целувайки ги, правейки странни движения с изскубаните си вежди. Падаше си по розови кожени панталони, и горнища с брокат, а с надпис “I am barbie girl”... надявах се демона просто да не знае английски. Те всъщност от къде пазаруваха? Дали имаха молове? Представям си имената на магазините. Добре дошли в Адските мъки! Бихте ли желали чаша от сълзите на предателя  и парче от вечната болка?! ). 

Мина вече един час от както бях на гробището, стоейки пред пресния гроб на новия ми събрат, и търпението ми започна да изтънява. Тази вечер бе премиерата на ‘Живите мъртви’. Някой щеше да си плати, ако го изпуснех.

Точно тогава една ръка се подаде от пръстта.Извъртях очи. Като говорим за клишета. Ръката бе последвана от глава и от друга ръка. Хлапето не бе толкова лоша гледка за очите предполагам. Имаше червеникава коса и големи, черни, невинни очи. Бе успял да излезе почти до кръста, когато прогреса изведнъж спря. 

-Темпо! Закъснявам за важна среща! - не се изтърпях и извиках, кръстосайки ръце пред гърдите си, тропайки нетърпеливо с крак по калната земя. 

Темин, явно едва сега забелязвайки присъствието ми, се ококори насреща ми. После мръщейки заби поглед в гроба си. 

-Май заседнах - призна след кратко колебание. 

-Моля?

-Казах, че заседнах! -тросна се той и уоаа, какво в името на мрака, с кого си мислеше, че говори. - И кой, мътните го взели , си ти?!