Преди малко пристигнахме в Лондон. Ах... Чикаго ще ми липсва много. Както и Майкъл... Лондон е наистина хубав град, но без приятелите никога не е забавно.
Когато мама се качи да огледа и втория етаж, на вратата се почука. Момчето ми беше непознато... Все едно, беше красив...с кафяви очи и русо-кестенява коса.
-Здравей, аз съм Дани. Ти би трябвало да си нова тук?-каза той с лека усмивка
-Да нова съм. Аз съм Мери...- отвърнах със същото и се здрависахме. Той носеше купа със сладки. Доста мил е... Сприятелихме се и си разменихме номерата.
