One love!

Yes, maybe, of course...

Докато се качвахме по стълбите Хари ми разказа повече за себе си, за това, че живее само с майка си, която през повечето време работи и той си е сам в къщи.

Аз му разказах за смъртта на майка ми и за това, че имам по-малка сестра на име Сали. За това, че с баща ми сме много близки и въпреки, че живеем в една малка къщичка на края на града сме много щастливи. За това, че имам и куче на име София, така се казваше майка ми.

Когато се качихме седнах до него и продължихме да си говорим. Той ме покани след училище в тях.

Днешния ден мина добре. През цялото време си говорих с Хари, той се оказа много приятен и дружелюбен човек. Когато говоря с него имам чувството, че отивам в друг свят в който сме само аз и той. Свят в който той е мой, а аз съм негова. Свят в който всичко спира, но на нас не ни пречи и продалжаваме да говорим.

Когато свършихме училище се обадих на баща ми да му кажа, че отивам у един приятел и се качихме в колата.

- Е ти къде живееш? - попитах го аз.

-В края на града.

Зарадвах се, защото си помослих, че сме съседи, но когато пристигнахме разбрах, че той не е имал предвид, че живее в къща, а по-скоро имение. Това амм нещо беше огромно... Както имение или палат или дори не мога да го опиша.

-Тук ли живееш? - попитах го учудено

-Да, не ти ли харесва? - отвърна ми

-И каза, че живееш тук само с майка ти? -попитах, като не ми се вярваше само двама човека да живеят в къща с поне 7 спални.

-Да, нали вече ти казах. - каза ми като вече започваше да се ядосва. - Искаш ли вече да влизаме?

-Да разбира се.

Когато влезнахме видях, че не е чак толкова голямо както когато го видях.

Качихме се на горния етаж в стаята на Хари и когато влезнахме видях най-голямата детска стая която съм виждала някога. Имаше плазмен телевизор, диван, едно голямо легло на което можеха да се поберат поне 10 възрастни. Беше разхвърляно и имаше дрехи навсякъде. Но поне не миришеше на момчешка стая, а на парфюма на Ха...

-Малко е разхвърляно, нали няма проблем? - попита ме Хари като ме извади от мислите ми.

- Мне няма проблем, хубаво е. - всъщност наистина беше хубаво, имаше сиви стени върху които бяха нарисувани някакви линий в черно и бяло. Имаше бяло бюро и черно легло, дивана беше кожен и черен, а гардероба беше червен. Като се замисля не беше толкова момчешко колкото си мислех от начало? Имаше и всякакво малки дранкулки свързващи интериора в стаята.

-Ам да, какво искаш да правим? - попита Хари като се почеса неловко по врата.

-Не знам, малко съм гладна може ли да хапнем нещо? - попитах като пълен идиот, но нищо, май той нямаше нищо против.

-Да, мисля, че можем да хапнем нещо. Искаш ли да поръчаме пица?

-Да, може, разбира се. - казах, като още по-голям идиот.

Поръчахме пица и когато престигна я издохме. Когато почистихме или по-точно аз докато той говореше с някой и ме пита дали искам да дойдат някакви негови приятели. Нямаше как да кажа не, защото все пак сме и тях и ще е малко грубо затова казах да.

Когато приятелите на Хари дойдоха бяха малко повече от колкото си мислех. Бяха някъде око 30-тина човек. Когато се поразходих из хората видях Лиам и веднага тръгнах към него. Когато го видях го прегърнах и той предложи да играем на истина или предизвикателство. Аз нямах нищо против и се съгласих....