Днес е понеделник. Един от най-отвратителните дни от седмицата. Защо ли? Защото имам 7 часа два от които са математика, което означава, че 80 минути трябва да гледам как господин Гранд си бърка в носа и се опитва да ни обясни нещо, което дори той не разбира.
Ако си мислите, че само това е причината да мразя понеделник тогава не сте познали. В понеделник имам също така и два часа английски. В които обикновенно всички говорят и никой не слуша госпожата, което за мен е още по-ужасно, защото вместо като в някои други часове просто да слушам и да си науча, а трябва после и в къщи да уча. Амм всъщност аз май не ви се представих. Аз съм Емили Джъргинс на 16 години съм отличничка още от началото на първи клас. И нека си продължа. Днешния ден мина много бавно и мъчително, имах две класни, защото все пак е края на срока.
Вече е два часа следобед и съм вече от поне половин час в къщи лежаща само по една широка тениска на дивана. Докато си лежах и гледах любимия си сериал "тайния живот на една тийнейджърка" някой отвори вратата на къщата и влезе. Беше най-добрата ми приятелка Ани. Когато я видях веднага изтичах и я прегърнах. Двете започнахме да се прегръщаме и целуваме.
-Емммм-започна да крещи Ани - Толкова много ми липсваше - тя малко преовеличаваше, като имам впредвид, че вчера бяхме заедно цял ден и тя си тръгна някъде към 12:30 вечерта.
- Ани не преовеличавай за последни се видяхме преди по-малко от 12 часа.
-Да знам, но ти толкова ми липсваше. Има ли готини момчета в новия клас? - а май забравих да спомена, че се преместих от "г" клас в "б" клас, защото той е с повишено изучаване на английски.
-Ани знаеш, че момчетата не ме интересуват. - може би трябваше да спомена и, че за за разлика от Ани съм още девствена и не съм имала гадже от както бях на 12 от което веднага разбирате, че не съм правила онези лигави/перверзни моменти от тийнейджърските години. - а и честно казано не гледах много за това.
- Ем виж колко си готина - вдигна тениската ми и се ми се видяха розовите гащички на бели точки. - защо не си намериш гадже? Всяко момче би искало да излезе с теб.
- Ани стига моля те. Хайде да излезем и да правим нещо виж какво е хубаво времето на вън. - на вън грееше слънчице и беше някъде около 25 градоса или с други думи прекрасно време.
- Добре, добре ако искаш да си облечем бански и да ходим да плуваме в басейна на Лиам - Лиам е другия ни най-добър приятел - и може да поканим момчетата. - момчетата са приятелите на Лиам, Зейн, Луи и Найл.
- Амм добре, но няма да се излежавам на някой шезлонг по монокини докато момчетата направо ме изпиват с поглед, ако това си мислиш.
- Емили стига си била такъв песимист.
О на цели имена ли ще си говорим?
- Добре Анна хайде да се качваме и да си облечем банските.
Качихме се в стаята ми и извадихме поне 10 чифта бански от които облякохме два, а други два сложихме в плажната чанта. Бански, който аз бях облякла беше розов без презрамки и долната му част беше с висока талия и доста изрязан отзад. Този, който беше облякла Ани беше бял с триъгълничета и долнището беше доста изрязано, като почти цялото й дупе се виждаше. Аз си вързах косата на висока опашка и си сложих малко водуостойчива спирала и коректор, защото цяла нощ бях учила и имах огромни кръгове по очите.
Тръгнахме към къщата на Лиам с автобуса и всички перверзници от рейса ни гледаха. Може би, защото бяхме само с къси плажни полички и къси потничета. Не ме винете, просто беше май и беше 3 часа следобед от което разбирате, че е било поне 30 градоса.
Когато стигнахме "момчетата" вече бяха там и чакаха само нас. Когато влезнахме в двора и си съблякохме дрехите веднага влезнахме в водата, която беше толкова приятна.
Цял ден лежахме на шезлонгите, плувахме и играхме в басейна. Беше хубаво, но трябваше вече да се прибираме. Казахме чао на момчетата и тръгнахме.
أنت تقرأ
One love!
أدب المراهقينЕдно 16 годишно момиче, което никой не забелязва. Тя е отличничка още от първи клас. Единствената и мечта е да влезне в добър колеж и след това да учи медицина. Докато не се появява той. Той променя всичко за което тя е мечтала. Кой е той ли? Той е...
