Да играем..... |NORENMIN|

💢

Ронджун

Сложих ръце на масата в кухнята в опит да си поема нормално глътка въздух. Защо трябваше да се притеснявам и то пред тях така. Трудно ще ми е около тях, но още по трудно ще е виждайки как се натискат и целуват.

Поех си дълбоко въздух и се приближих край мивката намокряйки си лицето. Взех три чаши и се върнах при тях виждайки как са обградили компютърът ми с притеснени лица.

-Всичко наред ли е? - казах оставяйки чашите

-Компютърът блокира и не иска да се оправи - каза Нана завъртяйки го с лице към мен забелязвайки замръзналия екран -Извинявай! Не е било нарочно

-Няма нищо. Крайно време е да го оправя. - казах като го преместих на масичката, където го оставях преди малко.

-Е, какво ще правим сега? - попита Джено преди да отпие от чашата си с кола. Прекалено грешно бяха в очите ми всяко движение на двамата.

-Да играем на нещо. - продължи Нана като стана от дивана- Например на никога не съм?

Погледнах го и се замислих. Тази игра е като капан - честни въпроси ,но грешна да отговориш правилно. Не можех да си позволя да откажа, защото познавах русия кореец пред мен. Всичко ще даде само да бъде това, затова поех риска и отговорих:

-Добре! Да играем.

Усмихнах се леко и трината се настанихме на мекия килим върху барбаронените възглавници. Леко протърква пръстите си в дланите си, което не остана незабелязано.

-Ронджун, защо търкаш пръсти? От какво се притесняваш?- попита Джено слагайки ръка на рамото ми

-Няма нищо. Добре съм! Да започваме.

Той разроши косата ми и се обърна към Нана.

-Нека започваме, но да играем с пръсти вместо алкохол и в края загубилия да признае някоя тайна. Съгласни?!

-Да. - отговорихме и двамата като разперихме длан готови

-Аз започвам - проговори Джено - Никога не съм лъгал приятел, за да не излизам навън с него?

Миг след това Нана смъкна един пръст поглеждайки засрамено към Джено.

-Съжалявам!

-Онзи ден заради новия епизод на History3: Trapped, нали?

-Нямаше как да го изпусна.