Bring me to Life

Пролог

-Хайде Зейн,ще закъснеем -Пери хвана ръката на момчето усмихна се на майка му и го задърпа към вратата.
Зейн поклати глава.
-Не искам .. може ли днес да не ходя? -Обърна се към майка си и я погледна с големите си кафяви очи.Не искаше да ходи на училище,искаше поне един ден да се отърве от съучениците си и по специално от Мат Райли и неговите приятелчета,които го тормозеха всеки ден.Ръката му беше насинена от вчера,а миналият месец беше получил леко сътресение.
Триша поклати глава леко.Разбира се,като всяка друга майка тя искаше най-доброто за детето си,болеше я когато го гледаше такъв.Беше говорила с родителите на другите деца,с учителката на Зейн но те не правеха почти нищо.
-Хайде Зейн,не се предавай -Пери стисна ръката му малко по-силно и той се обърна към нея.-Не ги оставяй да победят .. -усмихна се. -Аз съм до теб.
Зейн въздъхна леко и кимна двамата се качиха в колата на Ясер,бащта на Зейн който ги закара до училище.

Колата спря пред двора на голямата сграда.
-Приятен ден,деца -Ясер се усмихна мило и погледна синът си и приятелката му.Зейн и Пери слязоха от колата.Мъжът се загледа в тях,докато се смесиха с другите деца и той ги изгуби от поглед.

Всички ученици влязоха в училище и се разпределиха по класните стаи.Скоро звънецът би и часовете започнаха.Зейн нямаше нищо против училището,харесваше му да научава нови неща но през междучасието . ..тогава започваше тормозът.Пери правеше всичко възможно,за да защити приятелят си,но все пак тя беше само едно малко момиче.

Една съботна сутрин Триша събуди синът си рано.Той се размърда и отвори очи.
-Честит рожден ден миличък -тя се усмихна и го прегърна,след това го целуна нежно. -Хайде,стани и се облечи, Пери ще дойде след малко -Тя се усмихна целуна го още веднъж и излезе.

Днес Зейн ставаше на 14 години.Беше щастлив,че порастваше с още една година.Мислеше си,че ако порасне по-вече ще може да се защитава от съучениците си.Които не го оставяха и не спираха да го тормозят и до днес.Момчето се облече набързо оправи косата си и слезе на долният етаж.Там го чакаха баща му и сестрите му които му честитиха.Триша беше подготвила специална закуска,за това побързаха да седнат на масата.След минутка на вратата се позвъни Зейн се усмихна широко.
-Това сигурно е Пери -Той стана и побърза да отвори.Застана пред вратата и я отвори,но щом видя Пери усмивката му замръзна и се стопи бавно.Пери стоеше пред него с голям подарък в ръце но плачеше.Зейн мразеше да я гледа такава,мразеше сълзите 'и.
-Честит рожден ден .. -Едва успя да каже момичето.Тя му подаде подаръка и направи опит да се усмихне но не и се получи.
-Какво има Пез? -Той взе голямата кутия от ръцете 'и и я остави на масичката в коридора. -Влез .. -момчето се отдръпна от вратата.

-Аз .. -тя подсмръкна тихо -Не мога .. трябва да тръгвам .. отбих се за малко -Пери не смееше да го погледне беше свела глава.

-Какво?Къде ще ходиш? -Зейн пристъпи към нея.

-Аз .. заминавам с майка си за Париж след 20 минути -изстреля бързо и го погледна.Това бе голяма грешка,това което се изписа на лицето му я накара да потръпне.