Забранена любов

Глава 3

Сутринта трябваше да ходим на закуска в 8:00. Алармата ми звънна в 7:30, но ме домързя да стана, а и знаех, че мога да се оправя и за 5 минути. Затова разбира се, станах чак в осем без пет. Облякох се с любимите ми къси дънки, които си бях поръчала онлайн от "Кокетна" и потник Ернестина. Беше оригинален и красив модел, изработен от лека, ефирна материя. Предната част беше в десен на цветя с надпис 33. Гърбът беше едноцветен, от фино трико. Презрамките бяха от нежна мрежа, а задната част - леко издължена.

Тъкмо излизам от стаята и Невена ме изблъска, за да мине първа. Нищо не казах, просто я изчаках да мине, заключих стаята и тръгнах към столовата. 

Учителите ни подредиха по масите. За моя радост от лявата ми стана беше  Ем, а от дясната - непознато момиче. Закуската беше прегорели, несръчно направени принцеси. Докато се опитвах за сдъвча една твърда хапка, се обърнах към Диян и забелязах, че той ме гледаше. Усетих как се изчервявам. НО ЗАЩО ГО ПРАВЕШЕ? Нали си имаше гадже. Трябваше час по-скоро да разбера какво става.

От девет до дванадесет бяхме на басейн. Облякох банския с американското знаме, взех кърпата си, на която имаше рисунка на  някакъв красив плаж и с рамка от изящно изобразени орхидеи. Тръгнах по стълбите. Бързах да настигна Ем, защото чувах гласа й.  Но преди да я срещна, видях Диян. Запътих се към него, но не успяхме да поговорим, защото Невена се появи отнякъде. Нахвърли му се и започна да го целува по цялото лице. "Сякаш не се бяха виждали от много дълго време" - помислих си почти през смях аз.   Най-накрая се отвратих  и побързах да се махна...Обърнах се и видях, че той  ме гледа. Не изглеждаше много щастлив. 

Най-накрая настигнах Емили, когато тя вече постилаше зелено-синята си кърпа на тревата. Настаних се до нея, поговорихме си малко и после се запътихме към басейна. Първоначално не можех да вляза и стоях само до коленете. После усетих, че някой ме блъска, след което се намерих премръзнала в басейна. Не знам каква гримаса бях направила, но Ем започна да се смее гръмогласно. Повторих действията й, защото наистина си беше смешно. Ем скочи в басейна и си призна, че тя ме беше блъснала. Смяхме се, забавлявахме се цял ден.

Стана късно вечерта, но не можех да заспа. Излязох на терасата и видях Диян до закрития с найлон басейн, седнал на един шезлонг. За миг си помислих, че сърцето ми ще изскочи. Той се обърна към мен и ми помаха. Реших, че сега бе най-удобния момент да си поговорим. Тръгнах по стълбите с бързи,но тихи стъпки. Внезапно една  ръка ме блъсна грубо:

- Хей, ти. Какво правиш из фоайето? - ядосано ме загледа учителката ни...

- Ами госпожо...- започнах аз...

- Прибирай се веднага в стаята си. Не искам исвинения. И не ме карай да те изпращам до там. - прекъсна ме тя...

Послушах я и започнах да се движа едвам едвам по стълбите с надеждата, че тя ще ми даде да отида там, накъдето съм се запътила. Но сгреших. Тя стоеше и ме гледаше строго. Стигнах до стаята си, влязох и се насочих към спалнята. Щом стигнах, легнах на мекото и удобно легло и без да усетя се унесох в дълбок сън.