Забранена любов

Глава 11

Събудих се в стаята в болницата и беше много тъмно. Лежах на болничното легло, но нещо ме подтикна да стана. Излязох от стаята и се опитох да светна осветлението. Безуспешно. Тръгнах по коридорите като оглеждах всичко наоколо. Замислих се колко е чисто, въпреки че оттук минават по 100 човека на ден. Докато бях потънала в тази така "интересна" тема, чух писък на жена, при което сърцето ми щеше да изскочи от страх. Писъкът беше толкова силен и изплашен, че сигурно и най-безстрашния човек ще се уплаши. Запътих се
към мястото, откъдето се чуваше, но не трябваше да го правя. Още не бях стигнала и видях кръв по целия коридор. Кръвта като че ли се беше постарала да изпръска навсякъде. Умирах от страх и мислех че ще повърна, защото имам фобия от кръв , но знаех че някой се нуждаеше от мен. Продължих да търся и изведнъж намерих труп. Беше на медицинската сестра, която ми носеше храна и вода. Цялата беше потънала в кръв. Побягнах с все сила от тази ужасяваща гледка. Исках да се добера до стаята си. Щом стигнах видях някаква тъмна фигура пред нея. По лицето си имаше кръв. Замръзнах на едно място, докато се осъзнах и отново побягнах, но този път не знаех на къде отивам. Влязох в някаква голяма стая и се свих в ъгъла. По едно време вратата се отвори бавно със скърцане и тъмната фигура влезе. Веднага ме видя, но аз дори не помръднах. Осъзнах, че колкото и да бягам няма да се спася. Започна да върви към мен толкова спокойно и бавно, все едно имаше цялото време на света. Страха ме обземаше и чувствах как ще припадна. И така и стана.
Събудих се в болничната стая и родителите ми бяха до мен.
- Какво стана? - притеснено попитах.
Баща ми:
- Отново сънува кошмара.
Аз:
- Не, този път беше различно. Помислих, че настина се случваше. Дори сега не съм сигурна.
Майка ми:
- Пиеш ли хапчетата, които ти предписа д-р Калвачева?
Аз:
- Имам ли избор?
Последва мълчание. Замислих се колко реален ми изглеждаше съня. Накрая мама ме целуна по челото и излязоха от стаята притеснено.
Затворих очи за малко. И щом ги отворих, видях тъмната фигура, но вече можех да разпозная кой беше...беше Ники. Цялата му уста беше оцапана с кръв, а очите ми се взираха в мен с такава злоба, все едно ще ми се нахвърли да ме убие. Премигнах, за да видя дали наистина се случваше, но за моя радост, той се беше изпарил след отварянето на очите ми. Привидение. Нали?