Shadow (Намджин)

8

През целия ден Джин го болеше и му беше много неловко, когато го питат защо.
Вечерта с Джун излязоха да ловуват. Джун тичаше напред, а Джин зад него. Болеше го и спря като легна. Джун не го видя и продължи да гони плячката си. Мина много време и така, и не се върна. Джин започна да го търси и вика силно. Опитваше се да улови миризмата му, но беше много студено и не можеше. Разплака се от страх да не му се случи нещо. Изведнъж усети силния страх на Джун и се превърна в лъв. Започна да тича с все сила и разбра къде е. Беше паднал в дълбока яма. Вътре имаше много лисици (Мъци ги е развъдил сигурно🤷‍♂️😹) и го бяха обградили. Дупката беше малка за Джин, затова стана котка за да влезе и веднага стана лъв. Започна да се бие с лисиците. Джун беше ранен от падането и лежеже свит на топче. Джин успя да победи всички лисици, но също беше много ранен. Макар и трудно успя да изведе Джун от ямата. Занесе го в една безопасна дупка и започна да лекува раните му.

Джун. Излекувай себе си първо.. Моля те.. *едва говори*

Джин. Тихо. Ти си по важен. *не спира*

Джун. Но..

Джин. Тихо казах. *превърза раните му*

Джун. Хайде сега и себе си.. Ако ме обичаш.. *погледна го умолително*

Джин. Ох.. Добре. *превърза и своите. Гушна се в Джун и започна да го ближе по главата*

Джун. Хайде да спинкаме.. *каза изморено*

Джин. Хайде любов. *сгуши се за да се топлят и заспаха. Заранта се върнаха в училището. Чой се беше притеснил адски много и като ги видя си отдъхна, но не много защото са целите в рани*

Чой. Какво стана?! *пита притеснено*

Джин. Ами.. Ловувахме си.. И аз се изморих, и легнах да си почина, а Джун продължи сам напред.. Мина много време и се притесних, че го няма.. Тръгнах да го търся.. Усетих страхът му и веднага отидох.. Беше паднал в дупка на лисици.. Аз.. Ги убих.. И го махнах от там.. Занесах го в една дупка му превързах раните.. И сега сме тук..

Чой. Ох леле.. Ако нещо по-лошо беше станало..

Джин. Тук сме и сме добре.. Спокойно..

Чой. Ох.. Отидете си в стаята, ще кажа на сестрата да дойде. Облечете се дебело да не настинете и си почивайте. Днес и утре ви освобождавам от часовете.. Хайде *каза*

Джин. Добре.. Благодарим..

Чой. За нищо. Хайде вървете.

Джин. Хайде любов.. *хвана го, защото Джун още беше котка и го занесе в стаята. Сложи го да легне и го зави хубаво. Цунка го и си легна. Сестрата дойде и ги прегледа. Даде им лекарства и излезе. След малко заспаха, защото бяха много изморени и премръзнали*

******************************************************************

Този път е по-кратка, защото съм много изморена и няма сила даже да мисля. Надявам се да ви хареса. Ако е така моля вотвайте и коментирайте. Извинявам се за грешките. До утрее❤❤❤❤❤❤