6

17 5 5
                                    

Работиха целия час. По скоро Джин обясняваше, а Джун го гледаше и само слушаше. След часът получиха шестици и Джин беше доволен. Джун си мълчеше през цялото време. Беше му приятно да слуша Джин. Той имаше мек и приятен глас. Часовете минаваха бавно, а Джун не отделяше погледа от Джин, а той го игнорираше и се държеше грубо. Вечерта се върнаха в стаята си. Седнаха си по леглата и започнаха да си пишат текстове. Джун написа песен специално за Джин. Взе китарата и започна да свири мелодия и пишеше нотите ако одобри. Джин слушаше, но се прави, че не му пука.

Г. Т. Джун.

Свирих мелодия която смятах, че много отива на Джин. Написах текст специално за него и се радвах вътрешно. Болеше ме, че се държи така с мен... Не го разбирах... Защо го прави.. Какво толкова му бях направил... Смятах да разбера. След час песента беше готова и реших да му я покажа.

Джун. Хей ам.. Може ли да те помоля да видиш текста и да ми кажеш мнението си.. Също и да чуеш мелодията.. Моля те.. *леко несигурно казах като го погледнах умолително*

Джин. Хм. Добре. *каза и взе текста. Започнах да свиря с китарата докато той чете* това е.. Много хубаво.. Ще стане чудесна песен.. Кой смяташ да я пее *върна ми текста и ме погледна*

Джун. Ами аз... Мислех.. Ти да я изпееш.. Отива ти.. Имаш много хубав глас.. *погледнах го и бях много несигурен *

Джин. Аз ли? Ами.. Не знам.. Ще помисля и ще ти кажа.  *погледна си неговия текст и продължи да го пише*

Джун. Добре.. *казах тихо и се оправих да спя. Той продължи да пише и след час и той си легна. Не знам защо, но.. Не можех да заспя когато той не спи.. Не можех да се хранят когато той не се храни.. Аз.. Наистина ли съм се влюбил в него.. Но той.. Той ме мрази.. Как да спечеля сърцето му като той дори не ме допуска да съм около него.. Какво да правя.. След малко заспах и аз. Заранта се събудих преди него. Той спеше толкова сладко. Превърнах се в котка и се доближих до него. Седнах и го наблюдавах. Той започна да отваря очите бавно и аз се върнат в леглото си. Той ме погледна*

Джин. Еха.. Ти си.. Хубава котка.. *каза и ме гледаше*

Г. Т. Неутрал.

Джун беше с черна козинка. Беше толкова мек и сладък. Джин се усъзна и стана бързо.

Джин. Имаме първи час бойни изкуства, но май днес ще играем баскетбол. Облечи се като за навън. *стана и отиде в банята. Джун се оправи и излезе като котка за да не му е студено докато почне часът. Тези които имаха първи час бойни изкуства и физическо закусваха след часът. Джин се оправи и отиде на баскетболното игрище. Джун беше легнал до един от кошовете. Джин го игнорираше както винаги, а Джун му беше гадно. Часът започна и започнаха да играят. Господина по физическо и бойни изкуства сложи двамата в един отбор. Джун се разсейваше много защото гледаше Джин.

Shadow (Намджин)Dove le storie prendono vita. Scoprilo ora