Живот под нечии контрол

глава 2

     Двете момичета се бяха приготвили и вървяха към клуба. Вечерта беше необичайно красива. Отрупан небосвод със звезди и слаба лунна светлина, която предвещаваше пълнолуние на следващата вечер. Алекс обичаше вечерите, особенно когато има пълнолуние. Знаеше, че всяко следващо е уникално и красиво. Чувстваше се по-добре вечер. Жадуваше отново да види морето и луната, изгряваща над него, сякаш изплува от водата.

Често си представяше как стои на брега и гледа към необятния хоризонт.

Унесена в мислите си, не усети кога са пристигнали пред клуба.

Влязоха вътре и отидоха на бара, за да си поръчат напитки. Щом взеха поръчките си, платиха и се оттеглиха към една маса.

Наоколо хората танцуваха, сякаш бяха изпаднали в транс. Музиката беше доста силна, навсякъде се носеше задушлив дим, а светлините присветваха в различни цветове.

– Тук е било готино! – възкликна Сали.

– Може да се каже – отвърна незаинтерисовано другото момиче.

– Стига де...

– Сал, така си е. Знаеш, че не си падам по подобни места...

– Не го казах на теб. Виж кой влезе току-що – рече Сали и посочи с поглед. Алекс я разбра и проследи погледа й.

Пак ли те? – изненада се Алекс.

– Да, сякаш ни преследват.

– Не знам. Това е просто клуб, мисля, че е съвпадение. Всички идват тук – поясни и продължи да гледа Нейтън. Проследи го с поглед и веднага извърна глава към приятелката си, когато момчета седнаха.

– Май се изчерви?

– Какво? Не...

– Добре. Не си... – отвърна й подигравателно Сали. – Ще пиеш ли нещо друго?

– Не, защо?

– Защото сме тук от няколко минути, а ти изпи питието си. Няма да си ходим скоро. Аз ще си взема още нещо. Ти какво искаш?

– Коктейл. Ти ми избери какъв нещо.

– Добре.

След няколко минути Сали се върна с две чаши в ръце и се настани при приятелката си. Подяде й чашата и тя я пое.

– Този път не го изпивай така бързо! – посъветва я.

– Добре, няма. Обещавам! – отвърна с усмивка.