Лъчите на утринното слънце тайно се прокрадваха през полудръпнатата завеса на прозореца на стаята на Александра. Беше седем и половина. Момичето спеше дълбоко и не чу алармата на телефона си. Макар че е Януари, и навън бе натрупал сняг, лъчите на слъцето галеха нежно топлата й кожа. Измънка в съня си и леко отвори светло кафявите си очи. Видя, че вече е светло навън и с усилия се изправи от удобното си легло, след което се зае да се приготвя за новия ден. Взе си бърз и ободряващ душ. Не след дълго се върна в стаята си. Изсуши кестенявата си коса и я накъдри на средноголеми букли. Върза косата си на опашка и оформи бретона си, за да не й пречи на очите. Нямаше време да се гримира, но нямаше против естествената си и непринудена красота. След това избра тъмносиви прилепнали джинси и бял пуловер. Не пропусна да добави и любимото си колие от син сапфир. Беше й скъп подарък от нейната приятелка Сали. Винаги го носеше. Обу си черните ботуши чизми, взе чантата си и излезе от стаята. Родители те й вече бяха станали и отдавна бяха отишли на работа. Александра се бе успала и нямаше време за закуска. Обиколи къщата с надежда да намери брат си, но дори той вече беше излязъл и не можеше да го помоли да я закара.
След известно време момичето стигна училището си. Затича се по стълбите, които водeха до класната й стая, но се блъсна в някого и падна на земята. Погледна нагоре и видя стройно момче, облечено в сива тениска и черен панталон. Черната му коса беше прилежно оформена. Гледаше я любопитно с тъмнокафевите си очи, които придаваха впечатление че са черни. Ръцете му бяха прибрани в джобовете.
– Внимателно! – възкликна момчето.
– Бързах. Извинявай! – отвърна му Алекс и погледна встрани. – О, не!
Тетрадките ми... – измънка тя.
– Стани! – рече и й подаде ръка, за да се изправи. Тя я пое свенливо и
се изправи.
След това, непознатото момче се наведе и събра разпилените листи от земята, подаде й ги, а тя плахо ги пое. Беше пленена от чара му.
Виждаше го за пръв път в училището. Нещо в него веднага я привлече.
– Нов ученик ли си?
– Да, защо?
– Не съм те виждала тук преди.
– Ти добре ли си?
YOU ARE READING
Живот под нечии контрол
FantasyАлександра е обикновено момиче, което попада в неподходяща компания. Животът й се променя, когато среща човек, който крие същността си от нея. Принуждава я да работи за него, иначе хората който обича ще пострадат. Съгласява се и мисли, че няма прав...
