Най накрая би звънеца. Излезнах и си сложих слушалките и надух музиката на макс. Бях се отнесла и забражих да изчакам ндп след училище. Утре отново ще има конско.
-Монико - кой ли ме вика пък сега човек не може да остане насаме с мислите си. Обърнах се и изведнъж някакво ядосано лице пред мен.
-Боже мой изплашиме до смърт.
-Защо не ме изчака отново - почва се
-Ами бях се отнесл....
-Не ми излизаи с този номер пак ако и утре не ме чакаш мисли му
-Добре де добре. Ако доида на училище утре.
-Защо какво ти е мило
Ние така си говорим не си мислете нещо друго. Познаваме се от пеленачета и се обичаме като сестри.
-Ами ти постонно ме стресирваш как да дойда като не знам в какво настроение ще си утре.
-Ще съм в добро настроение ако ме чакаш а не да тръгваш сама. По това време има много лоши хора. Нашият град е известен с това и ти го знаеш Мони.
-За какво съм им аз. Няма да им върша мръсната работа. А и мога да се защитавам много добре знаеш.
-Моника Aнгеловa престани с това надменно държание ти не ги познаваш че да казваш дали ще можеш да се защитаваш.
И така по пътя до вкъщи си говорихме. Най накрая стигнахме до тях. Аз живея малко по надоло по улицата от нея. Разбрахме се за утре кога да се чакаме на обичайното място и час. Докато си вървях имах чуството че ме следят. Но все като се обърна няма никой. Явно ме е хванала параноя от разговора с Таня( ндп ми приятелка). Засмях се на себе си и погледнах към крака си и видях че вързанката ми е развързана и клекнах да я завържа. Тъкмо да се изправя и некой ме хвана за кръста и ми запуши устата. Аз започнах да се дърпам и да се мъча да избягам но усетих нещто от което ми се доспа. Усетих че ме качват някаде и с последен вик се опитах да извикам мо се предадох и заспах.
YOU ARE READING
My crazy life
FanficЕдна луда тинейджърка попада в свят на лъжи, бой, наркотици и изкушения. Една необикновенна бой бaнда ще се разчуе из целия свят, но не с известността си а с делата си на мафиоти. Какво ще стане ако светът реши да събере лудата тинейджърка с любимат...
