Nuestra canción || noren

2

През следващия ден Джено дори не погледна към Ронджун, което наистина огорчи дребното момче. Тайно се надяваше, че Джено не му се сърди или че не е наранен от разговора им. Истина беше, че и двамата чувстваха тази силна връзка помежду си, но никой не смееше да говори за нея. Пред останалите се правеха, че няма нищо, но докато миеха чиниите заедно Джено винаги настояваше да му помага, за да е по-близо до него. Неволно, а после и нарочно, докосваше ръката му и когато Ронджун не се отдръпваше, това му даваше причина да мисли, че той също има нещо към него.

Ронджун не искаше да го губи като приятел, не искаше Джено да го мрази, в никакъв случай. Не можеше ли да продължат, както до сега? Да стоят заедно в стаята си и да си говорят до късно за всякакви неща, или пък да играят на нещо глупаво, и Джено след това да легне до него с извинението, че неговото легло е прекалено неудобно. Джено пожела да смени стаята си и едва не изгони Хечан, който беше съквартирант на Джун до онзи момент. Правеше абсолютно всичко, за да е близо до него. И Ронджун го виждаше. Колкото и да искаше, не можеше да си наложи да го спре, защото му харесваше вниманието на другия, признаваше си го. Харесваше му Джено да е около него, да се смее на шегите му, да хваща ръката му уж случайно и да лежи при него вечер, докато обсъждаха някаква тема. Имаха много неща, за които да си говорят, а и дори да се изморяха от това, просто бяха заедно и се наслаждаваха на компанията си. Нямаше по-хубаво от това и Ронджун се радваше, че живее и работи с човек като него. Възхищаваше му се.

Когато настъпи деня на концерта, както винаги се упражняваха на сцената. Репетицията мина добре и малкото сдърпване между двамата не попречи на работата им. Ронджун никога нямаше да позволи това да се случи и дори му направи забележка за една объркана стъпка. Джено се подразни, обаче нямаше желание да се заяжда точно преди концерта. Всички трябваше да са в добро настроение.

- Ронджун-ши, може ли за малко? - едно момче от екипа го повика, когато танца им свърши и те си взеха малка почивка.

- Разбира се. - Джун тръгна след него, без изобщо да подозира как Джено го проследи с поглед, отпивайки от шишето си с вода.

- Кой е този? - попита Джено и погледна към Джемин.

- Грижи се за осветлението - Нана сви рамене.

- Защо извика Ронджун?

- От къде да знам, иди и го питай.