Атлантида

Глава 1

Звука на алармата кънтеше из апартамента на Камен. Той се надигна облят в студена пот, задъхан от кошмара, който сънуваше.

- Лекса, спри алармата и вдигни щорите!-заповяда той.

- Да, сър!-обади се роботизирания глас на домашния асистент, Лекса. Алармата спря. Светлина обля стаята. Камен стана и отиде до прозореца. Така той се успокояваше. Ръцете му минаха бързо, през късата му мокра коса. Гледката, която се откриваше от големите му, кристално чисти прозорци, беше ослепителна. Камен живееше в една от по-високите сгради в периферията на града. Беше късна сутрин, трафика си личеше. Летящите коли, които се движеха на електричество, и които използваха магнитната технология, за да летят, се виеха из пейзажа.

- Колко е часа?-попита той.

- 9:30 сър, закъснявате!-отвърна Лекса.

Тази новина накара Камен да се забърза. Докато той си взимаше бърз душ, Лекса му правеше кафе. За десетина минути, той беше излязъл от банята и се беше насочил към гардероба. Кухненския робот му донесе кафето, което той изпи на веднъж.

- Благодаря!-отвърна той, слагайки си синята вратовръзка.

Запътен към гаража, който представляваше една стая, точно до входната врата на апартамента, телефона му звънна. Той го вдигна, беше Бети.

- Здравей, скъпи!-отвърна тя, леко приведена до бюрото си, което беше насред един доста оживен офис.

- Здрасти, кога стана?-попита Камен, влизайки в колата си.

- Към 8, трябваше да отида по-рано днес.-отвърна тя, ставайки.-Навярно си забравил, но днес на обяд малката има представление.-продължи тя, заставайки до прозореца на офиса, който се намираше в един от небостъргачите в центъра на града.

- Къде беше той?-попита Камен, нагласяйки настройките на колата.

- В Имперския театър!

- Ясно... карай към работа.-отвърна той, заповядвайки на асистента, който изкара колата от сградата.- Добре де, ще я взема. -продължи той, намествайки се удобно на седалката.

- Добре, ще се видим довечера!-каза тя, затваряйки.

Колата на Камен стана част от трафика. Колите се направляваха автоматично и се движеха в магнитни полета, всички като една. Само задаваш местоположението на твоята дестинация и колата ти сама ще те откара до там, намирайки най-краткия и най-малко натоварен път. Летейки, Камен навлизаше в същината на града. Сградите ставаха все по-високи, красивите кули, чиито фасади отразяваха океана се извисяваха на стотици метри в небето, създавайки усещането за единство между земята, небето и океана. Камен не работеше там, той само минаваше. Учреждението, в което работеше той, се намираше в една по-ниска сграда на брега на океана. Стигайки там, той се запъти към офиса си.