Бялата Перла

3.Стая 112

Така след димът и различното естество на миризми ние се спираме пред една стая. Отгоре с жълто метални цифри се изписва цифрата 112.Вратата за пореден път е открехната и отвътре се чуват тихи женски стонове от удоволствие. Мъжът който видяхме по рано беше взел момичето което беше налегнал на по високо ниво близост. Девойката се беше обвила с ръце и крака около него а мъжът така яростно я стискаше за задника. Голото й телце беше така слабо и изморено от доста нощи. Тя беше млада на вид не повече от 18 годишно малко момиче. Но за разлика от тялото й лицето й изразяваше толкова много емоции. Невинността която тялото вдъхваше се изпаряваше с тези извити мигли и нарисувани мигли и прекалено много фондютен. Но за разлика от момичето, мъжът не беше нито красив на външен вид от към тяло нито в лице. Имаше неприятни сини измамнически очи. Те пропиваха в теб всякаш бяха отрова.Изкарваха всеки възможен за теб грях навън.

След малката им безмислена сесийка на човешките удоволствия той я остави да поспи и си обу старите черни на цвят боксерки с баналната дупка на лявата  част на задника му.
Излезе да провери дали другарят му още седеше на дивана чакайки го но от него нямаше и следа.
Нищо интересно нямаше в тази стая , просто грозен на вид мъж със силно балкански акцент.Не тактичният бай ганьо избута всички които бяха в полу живо състояние на бара и си сипа един шот ракия.След като го глътна като сокче той се развика къде е бармана , но за баналната истина той погледна надолу и бармана беше на земята , спящ с бутилка джин в ръка.Как ли го е изпил се зачуди нашият лирически бай ганьо.На заден фон като погледнеш този човек можеше да забележиш че беше огромен със силен масивен гръб подобен на каменна скулптура на гардероб.

-Любе ела тука!- някой се провика от задните дивани.Мъжът се надигна и се обърна.
Запъти се към другата малка стъклена масичка и седна точно срещу човека който го викаше.Цялата маса се разтресе само като седна.
-Кажи Люди?-Каза той с дяволското си изражение , чак иронично подигравателно.
-Сега искам да поговорим за дяловете при стоката.Не може ти да взимаш 65 и просто да стоиш а аз да работя и да си давам хората и да получвам 35.
Любе избухна в смях.Какъв странен смях имаше , толкова не съвпадаше с тялото му.Писклив и дразнещ но някак си мутиращ в дрезгав.Другият мъж беше озадачен.
След истерическият му пристъп той стана от дивана и си сложи ръката над главата му.
-Нали имаш де'ца?-той зададе ироничен въпрос.
-Да , защо?-людмил го погледна уплашено.
-Тогава оти сакаш да ти растнат де'ца сираци?-той каза с дразнещият си бай ганьовски акцент чак почти неразбираем.Захили се подигравателно и тръгна до стаята си без да каже нищо.Настана тишина , вселенската тишина се беше върнала докато той не затвори вратата на малката дървена врата.