POST MORTEM NIHIL EST: VKOOK

ОО

Техьонг седеше на стола си спокойно. Краката му бяха кръстосани, а ръката му прилежно стоеше върху бедрото му. В главата му бе пълен хаос. Бе толкова изморен, а денят едва сега достига своята среда. Честно казано не му се правеше нищо. Не му се занимаваше с Чонгкук нито днес, нито утре, нито след три седмици. Имаше нужда от почивка, ала тази почивка бе нещо твърде неосъществимо за човек като Техьонг.

Кабинетът му бе уютен, де. Не беше като да не му е приятно да стои там, даже напротив - обичаше работното си място. Обичаше и работата си също, ама тоя Чонгкук... Накратко казано: пада си голям досадник, дървен философ и страшен материалист. Но пък се държеше така единствено, когато ставаше въпрос за работа. В тази сфера той имаше Алтер его, което нямаше нищо общо с личността му извън професията му.

Техьонг погледна към дървения часовник, окачен на стената, боядисана в прасковен цвят. Лека усмивка си преправи път на устните му. Ах, как обичаше този часовник...

Бе му подарък от дядо му, който по занаят е бил часовникар. Цял живот се занимавал с това, е, и с това да отгледа осемте си деца и прекрасната си съпруга. Покойният му дядо е научил Техьонг на десетки важни уроци и младият философ не може да прецени кой е най-ценен. Но един определено витаеше в мислите му постоянно: "Винаги се дръж с жената до себе си като с най-скъпоценния камък на Земята. Защото те, жените, са най-голямото богатство както на мъжа, така и на целия свят."

Техьонг бе напълно съгласен с това. За сметка на това животът му така се разви, че още на единадесет годинки разбра, че е хомосексуален, но все пак даваше този съвет на всеки свой познат или позната, защото познаваше наистина много хора.

Чу се леко почукване на вратата и Ким автоматично извъртя очи. Прекара ръка през кафявата си коса и въздъхна. - Влез! - Изрече той. Секунди по-късно вратата бе отворена, а през нея влезе Чон Чонгкук. За никого не бе изненада колко се бе издокарал Чон и това породи лек кикот да напусне устните на Ким. - Ох, бе, Чончи~ За кой път да ти кажа, че не си на ревю?

- Техьонг, казах ли ти да спреш с този дебилски прякор? - Гук измърмори. - Стегни се, ама че лиготия!

И след това Техьонг единствено започна да се смее по-силно. - Добър си, Чончи, ама при мен не ти минават номерцата. - Техьонг намина. - Познаваме се отдавна. Не е необходимо да ми се правиш на строг. Аре, сядай и да те чуя за какво ще ми лафиш днес.

Чонгкук се подсмихна. Ах, как обичаше да слуша Техьонг да му говори на жаргон. Дори не знаеше защо, май нямаше и някаква адекватна причина. Просто много му харесваше. - Изглеждаш добре. Ама кога ще се откажеш от тези широки дрешки, Техьонги, не даваш на света да види тялото на Аполон, което притежаваш.

Техьонг погледна с погнуса към Чонгкук. - Няма да коментирам. Аре, паркирай си задната трибуна на канапето и те слушам. - Ким нареди, а Чонгук от своя страна изпълни това. - Пура искаш ли?

Кук се подхилна. - Ама че лукс! Заплатата ли взе? - Направи опит за шега, ала Те единсвено го погледна кръвнишки. - От мен да мине, дай една.

Техьонг му подхвърли кутията с пури и Чон си извади една. Всъщност нито един от двамата не пушеше, но пък просто искаше да впечатли другия.

Техьонг даваше луди пари за тези пури, защото си мислеше, че на Чонгкук му харесват. А пък Чонгкук пушеше, защото Техьонг му предлагаше и макар след това да повръща цяла вечер, смята, че си е заслужавало. Все пак е за Ким Техьонг.

Двамата са странни. Колкото разбират от живот, толкова си нямат никакво понятие от любов. А може би просто се преструват.

Странни са. Но чаровни. Нека не ги виним.