Слънцето грееше силно и нахално навлизаше през процепите на щорите на прозорците в офиса на Чон Чонгкук. На лицето му бе изписана уморена гримаса, а тялото му безжизнено лежеше на кожения диван. Очите му бяха плътно затворени, а гърдите му леко се покачваха нагоре-надолу. Косата му бе разпиляна по лицето му и няколко косъмчета бяха полепнали по запотеното му чело. Той леко похъркваше и като че ли за първи път от няколко години насам успява да поспи качествено. Вече единадесети час Чон не отваряше очи, спеше твърде дълбоко, твърде спокойно и безгрижно. Все едно нямаше проблеми, които чакаха да бъдат разрешени. Все едно не стоеше на кръстопът между това да признае чувствата си на Техьонг или да си стегне багажа, да подтисне любовта си към него и да се премести някъде другаде, някъде далеч от Ким Техьонг.
Любовта бе нещото, което Чонгкук не разбираше. Не я разбираше ни най-малко. Нито знаеше как работи цялото това нещо с привличането, нито защо изобщо е необходимо да се случва. Когато бе по-млад разбираше любовта като нещо, с което да подхранва егоизма си, да запълва нуждите си и да се крие от самотата. Любов... За какво е необходима всъщност тя? Чонгкук не знаеше. Не виждаше ползата от нея. Страхуваше се от нея. Страхуваше от това да не бъде използван така, както той използваше хората преди. Боеше се и от себе си - не икаше да се превръща в коравосърдичния Чонгкук от преди осем години.
Телефонът на Чон иззвъня и той рязко отвори очи. Надигна се бързо от удобния диван и отиде до бюрото си, където телефонът му стоеше. Погледна недоволно към него и го взе. На екрана бе изписано името на Техьонг и именно поради тази причина Чонгкук задържа червената слушалка. Лека усмивка се изписа на лицето му. Знаеше, че това ще ядоса Ким. Затова и го направи все пак.
Не след дълги телефонът на Чон извибрира и екранът му светна. Съобщение.
Техо:
Вдигни си телефона, скапаняк. 😀
Кук се подхилна и не отговори на съобщението. Все пак трябваше да се направи на недостъпен. Сещате се..
След това обаче последва и второ съобщение. Усмивката на Чон изчезна.
Техо:
Моля те, вдигни.
Имам нужда да поговорим.
Чончи:
Направо идвам.
YOU ARE READING
POST MORTEM NIHIL EST: VKOOK
Fanfiction" След като умрем няма нищо, Техьонг, приеми го! " Където Чон Чонгкук и Ким Техьонг са най-успешните философи на Южнa Корея през 21 век, но имат различна представа за това, което се случва след края на жизнения ни път. старт: 13.12.2020г. ✎ Тази тво...
