Тя падна.. Малката снимка, която бе окачена на вече празната и гола стена.. Не исках да виждам как стъклото и се пръсва и образува паяжина от себе си.. Тази снимка ми бе единственото нещо останало ми от нея, преди да се разделим.. -Защо ми трябваше да удрям стената?!- развиках се и се свлякох по стената, поемайки снимката в дланите си.. Тогава усетих сълзите си.. Тя ми липсваше.. И все още ми липсва.. Тя беше единственият човек, който бе до мен.. Тя беше светлината в моя живот.. Тя беше единственият и последен човек, който обичах истински.. С цялото си сърце.. И все още обичам само нея и винаги ще е така,.. Но.. Нея вече я няма..