Мелодията от алармата, в шест и тридесет, огласи целия апартамент. Джимин отвори очи и премигна бавно няколко пъти, за да свикне със светлината, която се прокрадваше в стаята му. Момчето протегна ръката си, за да докопа телефонът си от раклата, стояща зад леглото му. След като го взе, той изключи алармата и започна да рови из социалните мрежи, за да успее да се разсъни. След като бе готов, чернокоското отви полуголото си тяло и стана от топлото си легло, като се запъти към банята, за да се изкъпе и измие лицето и зъбите си. Джимин излезе от банята и се върна обратно в стаята си. Деветнадесет годишното момче извади бяла тениска, черни, скъсани на коленете, дънки, черни чорапи и черни боксерки. Младежа се облече, оправи косата си, (той бе от малкото момчета, които се грижат за това как изглеждат) взе любимият си парфюм в ръката си и натисна помпичката на малкото, стъклено шишенце, за да може тънката, ароматна струйка да се озове по кожата на врата му. Повтори това няколко пъти, след което облече черното си, кожено яке, взе черната си, от вчера приготвена на адидас, раница и пъхна телефона си в задния джоб на дънките си, обу черните си маратонки и излезе от апартамента, след това се обърна да заключи входната врата, след което отново се обърна и викна асансьора.
Момчето отиде на паркинга и отключи колата си. Влизайки в нея, Джимин запали и тръгна към училището, в което учеше за последна година. Джимин паркира и излезе от автомобила, заключвайки го и пое към колата отсреща, която бе на най-добрият му приятел, Техьонг. Чернокосият се приближи с умисъл да тропне на прозореца, от страна на шофьора, но забеляза, че Те се натискаше с гаджето си Чонкук на задната седалка. Джимин се засмя тихо и тропна по стъклото, като успя да стресне влюбената, гей двойка, която се стараеше да не изпъква пред другите. Двете момчета се обърнаха уплашено, но щом видяха, че това бе приятелят им се усмихнаха и излязоха от превозното средство, отивайки при него. -Изкара ни акъла, тъпак такъв!- изкрещя Техьонг, а Джимин от своя страна се засмя и подпря на колата, изваждайки кутията си с цигари. -Какво правите тук?- попита Чим и постави една цигара между плътните си устни и я запали, след което прибра кутията и запалката си в джоба на якето. -Чакаме сестрата на Куки!- обяви радостно Те и посочи приятеля си. -Ти имаш сестра?!- учуди се чернокосия и направи невярваща физиономия. -Да, казва се Юми и е с една година по-малка от мен и с две от вас. От един баща сме. Тя до скоро живееше при майка си, но научи едни неща за нея, които сподели на баща ни и той реши да я вземе при нас, защото ни липсва, а и съм супер доволен от този факт, защото я обичам адски много!- обясни Кук и също запали цигара. -А какво е научила за майка си?- попита Джимин, издишвайки дима нагоре. -Разбра, че е наркоманка. За това ще те помоля да не отваряш темата за наркотиците и също не идвай напушен когато излизаме с нея, моля те.- Кук го погледна в очакване на отговор и за пореден път дръпна от цигарата си. -Няма проблем!- заяви Джимин и се усмихна мило. -Благодаря ти, хьонг!-
-Няма за какво. Значи казваш, че тя е на седемнадесет, а?- погледна заинтересовано към по-малкия. -Дам- усмихна се Куки, а когато Джимин чу това, усмивка се разля по лицето му и облиза долната си устна, свеждайки главата си надолу. -А тя поне пуши ли?- попита той. -Като комин!- засмя се Куки, а другите двама след него. -А как изглежда?- попита Чим. -След малко ще я видиш, ако благоволиш да я изчакаш с нас де.- отвърна му Чонкук, усмихвайки се мило. -Разбира се!- отвърна на усмивката му и изтреля фаса си, с два пръста, в произволна посока.
Петнадесет минути се разменяха сладки приказки между трите момчета до момента, в който се чу женски крясък, -Чонкук!- който накара момчетата да се обърнат в негова посока. Момичето се затича към Кук, скачайки върху него и обви краката си около кръста му и ръцете около врата, но преди това, хвърли раницата си близо до крака на Техьонг. Кук от своя страна, обви ръце около кръста и ги завъртя няколко пъти. -Липсваше ми, брат ми!- заяви тя, напът да се разплаче. -И ти ми липсваше, изрод такъв!- Кук пусна момичето и се усмихна, обръщайки се към Джимин. -Е, Джимин, това е сестра ми Юми. Сестра ми, това е Джимин.- двамата се здрависаха и усмихнаха един на друг. -Приятно ми е да се запознаем, Юми!- обяви Джимин и се приближи към нея, като я огледа от горе до долу. Момичето бе облечено с черен, до под гърдите, потнок, черни, скъсани на коленете, дънки, сив суичер с качулка, черно кожено яке и черни токове с връзки. -На мен също, Джимин!- каза добре накъдрената, брюнетката и се обърна към брат си. -Е, какво ще правим днес?- попита ехидно тя. -Аз и ти ще се видим и след това тези двамата ще дойдат заедно в нас. Тъкмо и Джимин ще си пренесе багажа.- посочи го Кук с палец. -А тате? Той къде ще е?- погледна го объркано тя. -Той довечера заминава на командировка в Атина и Джимин ще живее с мен, теб и Те, докато тя приключи.- каза брюнета, а усмивката не слезе от лицето му. -Звучи супер!- Юми плесна с ръце и се засмя на факта, че ще се чувства като пораснало момиче, което живее с приятелите си. -Добре, фъстък, нека ние да тръгваме, а тези хубавци да влизат в час, защото закъсняват с двадесет минути.- засмя се Кук и прокара ръката си през раменете и. -А ти имаш ли бележка за отсъствията, любими мой, братко?- повдигна вежда момичето и скръсти ръце пред гърдите си. -Естествено, че не!- засмя се Чонкук. -Идиот!- Юми се плесна по челото, издувайки бузи и издиша звучно през аленочервените си устни. -Може ли да си толкова небрежен ученик?- тя го сръчка с пръст в ребрата, което го накара да се измести леко в страни и го накара да се засмее. -Явно може. Хайде да тръгваме, защото татко иска да те види преди да замине за три месеца.- засмя се Кук и я задърпа към колата на Техьонг. -Добре де.. Чао, момчета и беше ми приятно, Джимин!- засмя се тя и отвори вратата на колата. -На мен също, дребен! До после!- момчетата им помахаха, а Юми и Чонкук потеглиха към вкъщи с колата на Техьонг.
------------------------------------------------------------------
Е, хора, това е втора глава на книгата ми. Надявам се да Ви харесва и ако искате да продължа и с останалите части, харесайте и коментирайте. Съжалявам за грешките, които съм допуснала, но ше се опитам в следващите да не са толкова. ^^'
Пожелавам Ви приятно четене и на следващата глава..
ESTÁS LEYENDO
My bad girl: Jimin
FanficТя падна.. Малката снимка, която бе окачена на вече празната и гола стена.. Не исках да виждам как стъклото и се пръсва и образува паяжина от себе си.. Тази снимка ми бе единственото нещо останало ми от нея, преди да се разделим.. -Защо ми трябваше...