Край на сбогома. Наистина очаквах, че краят(звуча драматично, но повярвайте ми, ситуацията е повече смешна в своите ирационално и абсурдно оплетени корени, отколкото във възможността да поникне изгнило дърво) е ужасно близо, поне краят на интернет личността ми, която в много аспекти е с много по - дефиниран и цялостен образ от момчето, стоящо с безразлично лице пред екрана. Специално за Vazov111, който през цялото време го намирах като даденост, размазана полупрозрачна точица на хоризонта, не че съм бил лишен от муза, просто не ме е "сърбяло" достатъчно да публикувам често. Не гарантирам, че промяната е сигурна, но аз изпитах страх от това да спра да съществувам, разбира се буквалността на понятието "съществувам" варира. Обещавам си на себе си, че никога няма да позволя да остана безличен.
Хахахахах емоционално ви манипулирах( или бях искрен, а сега допълнително закодирвам съобщението ми) #немиразбиратемъкитеазсъмemoboyпрез2019