Озовах се тук след едно много сходно с летенето пропадане в депресия. Иначе казано, носех се безпомощно към зловещата земя и очаквах да се разбия на парчета, но вместо това не уцелих. Някак продължих да си дрейфувам, пълен с творческа енергия и чувство, че времето ми изтича. Сигурен съм, че в това няма никакъв повод за притеснение.

Намерението ми е да кача/напиша серия от разкази, които малко по малко описват една научнофантастична вселена, но да видим.