Някога изпитвали ли сте този ужасен творчески застой? Защото аз го търпя вече 2 години. Забравих какво е чувството да напиша нещо, което искрено да засити писателския ми перфекционизъм. Сякаш думите ми не са достатъчно, за да опиша всичко. Някога усещали ли сте го? Да имаш всичките думи на света и да нямаш нито една? А може би просто забравих какво е чувството, еуфорията, която изпитваш след едно творческо пътешествие из дълбините на мозъка ти.
Желая отново да изпитам тази емоция, а си нямам идея как