Днес работих върху втора глава на "Събуди ме, когато сме мъртви". Имам 700 думи, както и желанието да ги удвоя. С темпото, което пиша може би ще изменя плановете си, които обмислях в началото на май и ще започна да качвам след като завърша първата чернова. Въпреки това всичко зависи от обема на творбата като цяло.
За момента нямам точна сюжетна линия. Следвам течението и за голямо щастие (тук всички да чукат на дърво) върви добре. Всъщност съм много развълнувана, че пак пиша и това, което се получава ми харесва.
Тази история, както обикновено е от онзи тип произведения, които те хвърлят в размисли за живота. Така че се надвам да допадне на поне няколко човека.