Дойде времето. С мама и тате седяхме на перон 9 3/4 . Доста подранихме и трябваше да чакаме влака да дойде.
М:Готова ли си да учиш в най-доброто училище за магия в света?
Н:Родена съм готова!
Най-накрая влакът дойде. Сбогувах се с мама и тате и се качих. Всички купета бяха пълни освен последното. Плъзнах вратата.
Н:Може ли да седна? Навсякъде е пълно.
Ф:Да, сядай!
В купето седяха две момчета. Бяха близнаци. Странното е, че изглеждаха като мен- бяха с червена коса и кафеви очи.
Н:Как се казвате?
Ф:Аз съм Фред Уизли.
Д:А аз съм Джордж Уизли.
Н:Приятно ми е! Аз съм Нели Уилиамсън.
До купето се приближи възрастна жена бутаща количка със всякакви бонбони.
Ж:Нещо от количката, милички?
Ф&Д:Не, благодаря! Имаме си.
Н:Ще вземем всичко!
Извадих от джоба си магьоснически пари, които мама ми беше дала по-рано и ги подадох на жената.
Ф&Д: Лелеее!
Н:Не ми благодарете!
Започнахме да ядем. По-късно всичко свърши. Осъзнахме, че влакът спира. Слязох от него и един доста висок мъж, даже великан викаше всички първокурсници да го следват. Вече се беше стъмнило и великанът ни заведе до езеро с лодки.
Х:Всички да се качат в лодките! Качвайте се само по трима ако не искате да потънете!
Аз, Фред и Джордж бяхме заедно в една лодка. Гледката беше уникална. Виждаше се замъка. За пръв път виждам такова нещо. Дори не мога да го опиша.
~автор~
Това беше за тази глава. Ще се постарая утре да кача нова. Но знайте, че нищо не обещавам.
28.12.2020
