Най-накрая! Дойде деня, в който започваме да учим. Очаквах този ден още, от когато получих писмото си. Първи час имахме отвари при Снейп, заедно със слидерин. Всички места бяха заети, освен едно. Седнах там и до мен стоеше момиче.
Н:Хей! Как се казваш!
А:Аз съм Анджелина Джонсън. Ти?
Н:Аз съм Нели Уилямс.
С:Госпожице Джонсън, Госпожице Уилямс, ще спрете ли да говорите?
Н:Извинете, професоре.
Честно казано това беше единственият интересен час. След всички часове с близнаците отидохме до езерото. Все още си мисля за това, което каза шапката. Най-накрая реших да им го кажа.
Н:Момчета, трябва да ви кажа нещо.
Ф:Казвай!
Д:Можеш да ни се довериш!
Н:Добре, но слушайте внимателно и не ме прекъсвайте! Когато шапката м сортиране, каза нещо, което само аз можех да чуя и то беше ,,Оше една Уизли". Дали ще е права?
Ф:Не знам. Не мисля, че при толкова много деца, мама ще се откаже само от едно.
Д:Мисля, че трябва да я попитаме.
Ф:През коледната ваканция ще отидем тревата у нас и ще я питаме. Съгласни?
Ф&Н: Да!
~автор~
Ето я и новата глава! Съжелявам, че се забавих почти месец, но не ми идваше музата. Надявам се да не сте ми сърдити. Ще се опитам утре да кача още една глава.
