enemies to lovers

улица Диагон-али

Два дни след като получих писмото си , отидох с леля в едно заведение което се казва „Продънения котел".След като минаха през заведението ,стигнаха до една тухлена стена.Леля и почука по определени тухли и стената се отвори.Като преминаха през нея видяха супер много магазини и магьосници.Те бяха на улица Диагон-али.

Успях да си купя нужните неща за училище. Бях си взела учебници,перо за писане ,роба,сова,но единственото нещо ,което ми оставаше беше магическата пръчка.С леля отидихме до един магазин ,който се казва „Магазинът на Оливандър".

Когато влезнах останах без думи.Беше толкова голям магазин ,в който имаше много рафтове пълни с кутии с магически пръчки.Чух един мъжки глас:

Чаках те госпожице Димитрова.–каза един доста възрастен мъж.Доближи се до мен и каза:Хайде да видим коя е твоята пръчка.Търсенето на моята пръчка беше доста трудно,защото докато я отркрия счупих две вази ,изгорих една книга и за малко щях да оцеля леля.Накрая я намерихме.

Като излезнах от магазина се бутнах в нещо твърдо.Вдигнах глава и видях високо русо момче със светло сиви очи и черен костюм.Беше много красив.

Гледай къде ходиш мъдмород такъв!–каза той с отвръщено лице.

И-извинявай,не те видях!–казах аз докато го гледах в очите.

Той си тръгна ядосан.Не успях да отвърна покглед от него.Тогава леля излезна от магазина и каза че трябва да се прибираме.

Драко

Минавах покрай „Магазинът на Оливандър" когато нещо ме бутна.Погледнах и видях момиче с дълга кафява коса,със зелени очи и прекрасно тяло.Изглеждаше уникално.

Гледай къде ходиш мъдмород такъв!–казах и с отвръщено лице,но не знам защо.Дори не знаех защо бях груб с нея.

И-извинявай,не те видях!-отвърна ми уплашено.

Като чух нейния глас получих леко гъделичкане по корема.Беше мек и толкова нежен.Реших да си тръгна колкото и да не ми се искаше.исках да се запозная с нея ,но това така и не стана.