enemies to lovers

перон 9 и 3/4

Дойде 1 септември.Станах ,измих си зъбите,изкъпах се,облякох се и слезнах на закуска.Набързо си изядох сандвичите ,качихме се в колата и тръгнахме към гарата.

40 минути по-късно

Пристигнахме на гарата.Погледнах билета си и видях че на него пише перон 9и 3/4.Тогава се огледах ,но не видях този номер.Спряхме между 9 и 10 перон.

Хвани си количката и се затичай към тази стена!-каза ми мама като ми посочи стената срещу мен.

Аз замръзнах на място,но се съвзех.Хванах си количката и се затичах към стената.Бях готова за удар и затова си затворих очите.Не усетих нищо.Отворих очи и видях влак на когото пишеше „Експрес Хоруортс".Зарадвах се супер много и преди да се кача на влака прегърнах родителите си.

Качих се във влака и започнах да търся свободно купе в което да мога да се настаня.Навскякъде беше пълно.Накрая намерих едно почти свободно купе.

Може ли да седна тук ,защото навсякъде е пълно?-попитах срамежливо.

Да,разбира се!-отговори ми едно момиче с дълга къдрава коса,като ми направи място до нея.

Аз съм Хърмаяни Грейнджър.-каза ми тя като ми подаде ръка.

Аз съм Симона Димитрова.-отвърнах като и стиснах ръката.

Вие как се казвате?-попитах двете момчета,които стояха пред мен.

Аз съм Роналд Уизли,но ме наричат Рон.-отговори ми мочето с рижавата коса.

Аз съм Хари Потър.–отвърна ми другото момче което беше с черна коса,носеше кръгли очила и имаше белег с формата на светкавица на челото си.

Започнахме да се опознаваме.Говорихме си шеги и в повечето случаи се пресмивахме на Рон.По едно време случайно засякох погледа на русото момче от магазина.Леко му се усмихнах ,а той извъртя очи на другата посока.

Кой е това?-попитах Хърмаяни като я потупах леко по рамото.

Това е Драко Млафой,,но не бих се занимавала с него.Той е лоши новини.Той е в Слидерин и тормози всички около него,защото се мисли за най-важен.Ох виж ,наплижаваме Хогуортс!Хайде да отидем да си сложим мантиите.-каза ми тя като ме дръпна за ръката.Пристигнахме.Взех си куфара и слезнах от влака.Като слезнах от влака забелязах че русото момче пак ме гледаше.Не му се усмихнах ,а продължих да вървя напред.

Драко

Във влака видях момичето от магазина и не можах да сваля поглед от нея.Видях че вече се е спприятелила със златното трио.През целия път се смееха,а тя имаше най-красивата усмивка на света.По едно време тя погледна към мен и погледите ни се засякоха.Тя леко ми се усмихна,но аз извъртях очи в другата посока ,защото не исках приятелите ми да си помислят нещо.Наближавахме Хогуортс и трябваше да си сложа мантията. Най-накрая пристигнахме.Взех си багажа и слезнах от влака.Тогава видях момичето и пак не успях да сваля поглед от нея.Тя ме погледна но този път нито се усмихна нито нищо,а си продължи напред.Стана ми малко неприятно ,но започнах да вървя към замъка.