Досиетата на новите полубогове

°•° велИкото (не чак толкоз)интервю с Автора°•°

ХеееееееЙ! :D

Дойде и часта в която все пак и аз, (човека който пише тази дебилна книга) трябва да отговаря на въпроси✨

За жалост звънях на Хермес, но той така и не отговори, а Дионис ми каза, че няма нервите да интервюира още един  дебил.

След всички поне се надявам да успеят да реставрират трапезарията наново✨.

.... А за Хермес се надявам да е оживял.

Не мисля, че има смисъл да проточваме още нещата затова нека просто въпросите започнат.

(Да това интервю няма да е много интересно)

~°Въпрос 1.Как се запали по Пърси Джаксън? °~

Историята не е чак толкова интересна, но е горе долу важна за мен.
Имахме да четем първата книга в пети клас и колкото и мозъчните ми клетки да ги мързеше един хубав, летен, скучен ден аз реших да я прочета. Иииии това беше най доброто ми решение на света, защото тази книга направи много.Разбира се освен това, че ме запали по фентъзи историите и накара фантазията ми да се размърда малко, ми показа и много неща. Ама това за друг въпрос.

~°Въпрос 2.Ако можеше да кажеш, нещо на Рик Риърдън сега. Какво би било то? °~

Едно огромно Благодаря.Което няма да ми стигне да опиша всичко. Няма да ми даде възможността да благодаря за тази прекрасна поредица, която чрез нея успях да постигна много. От гледна точка на размърдването на мисловна дейност на мозъчните ми клетки, до литературно образование (силно казано) . Но най важното за което трябва да благодаря са самите книги, които ми помогнаха да срещна едни невероятни хора с които не съм дори и подозирала, че ще си стана близка, но в момента са най важното нещо за мен. Затова просто оставям това "Благодаря" да си витае тук във Вселената и пространството с надежда, че чрез силата на телепатията Рик Риърдън го получава.  :)

~°Въпрос 3.Любимо телетъби-

Ъгхм. Пардон. Грешен въпрос-

~°Въпрос 3.Чувстваш ли се като писател °~

Пффф. Неп.
Дори не мога да се нарека писател. Просто някак си не го осещам правилно. Това да си писател е нещо повече от това да пишеш някакви простотии тук. Бих казала, че е нещо много по голямо и силно. Когато не осещаш самата книга добра, значи не можеш да кажеш нищо за нея или за това,че си писател. Това да пишеш книга е с главна цел на търпение и фантазия, за която чакаш да дойде и да почнеш да пишеш в твоя малък свят в който можеш да напишеш нещо без да се притеснаваш кой какво ще каже, без да се съмняваш в това и да осещаш смисъла заради който пишеш. А когато се чувствам като цяло писател.. Може би ще се върна и ще кажа :)