voice | yutae

💚 20 💚 [редактирана]

На следващата сутрин Юта се събуди пръв. Облече се и си взе телефона, като погледна колко бе часът. 11:43. За пръв път се събуждаше толкова късно. Остави телефона си отново на нощното шкафче, а след това се запъти към вратата на стаята. 

Отвори я и започна да слиза към втория етаж, като единственото нещо, което носеше бяха един чифт боксерки. 

Стигна до вратата на кухнята и я отвори силно. Отиде до мивката и започна да си прави кафе, без дори да забелязва, че не е сам в помещението. 

- Добро утро, Юта! - каза усмихнато майката на Тейонг, която се намираше пред печката и приготвяше обяд. 

- Добро утро! - измърмори по навик сивокосото момче, а миг след това осъзна какво се случваше и се завъртя рязко към жената. - В-вие сте се- 

- Хаха, не се притеснявай. И не е нужно да ми говориш на Вие. 

- Д-добре, съжалявам! - японецът се поклони, а след това излезе бързо от кухнята и се върна обратно на втория етаж при Тейонг. 

След като влезна в стаята на розовокоското, затвори тихо вратата и се приближи до леглото. 

- Те... Те ставай. - започна да прави опити да събуди по-ниското момче. 

- Ммм, какво има? Колко е часа?

- Ставай, майка ти се е прибрала. И часа е близо 12:00. Моля те, стани! 

- Остави ме да спа. - Тейонг се обърна на другата страна и продължи да спи. 

- Тейонг! Ставай вече! - Юта не се сети за друго решение и реши да се качи върху розовокосото момче. - Хайде! Време е да ставаш! 

- Добре де! Ставам! - Те седна в леглото и започна да си търка очите, в опит да се разсъни поне малко. - Знаеш ли колко си досаден?

- А ти знаеш ли, че майка ти ме видя по боксерки!?

- Завиждам ѝ...

- Моля?

 - Завиждам ѝ! 

- Ама защо?

- Защото тя те е видяла, а аз до сега не бях!

- Ами вчера...?

При чутото Те се изчерви и не каза нищо, а само стана от леглото и се запъти към банята. 

- А-аз ще се изкъпя. - Щом влезна , заключи вратата, седна на пода и покри лицето си с длани. - Трябва да си полудял! Какво ти става И Тейонг!? Ами, ако е било прекалено рано? Ами, ако сега вече не те погледне? Какво ще правя!? - той не спираше да скубе косата си и да си задава въпроси, докато не чу някой да чука на вратата.