voice | yutae

💚 10 💚 [редактирана]

На другата сутрин първият, който се събуди беше Тейонг. Извъртя главата си към момчето до себе си и се усмихна широко. Японецът беше толкова сладък. Имаше няколко кичури паднали на лицето му, които розовокосият отмести, а след това целуна челото му.

Малко след това обаче нещо се случи, нещо не беше наред. Юта започна да се върти и да вика в съня си, а малко след това и да плаче.

Те се изплаши и веднага го прегърна. Започна да прави опити да го събуди, но нищо не помогна.

- Юта! Юта, събуди се, моля те! Тук съм, спокойно!

- Мамо! - беше последното нещо, което Юта изкрещя и отвори очите си рязко. - Т-тейонг?

- Д-добре ли си? - Те повдигна бавно глава и погледна към момчето, което беше прегърнало.

- Да...

- Какво стана?

- Н-нищо. Просто сънувах кошмар.

- Сега по-добре ли си?

- Да, спокойно.

- Искаш ли да ми кажеш какво сънува?

- Не. - рязко отсече сивокосият и изражението му стана сериозно. - Т-тоест-

- Спокойно, можеш да ми кажеш, когато решиш. Не искам да те притискам.

- Благодаря.

Малко след това двете момчета станаха и се оправиха. Слезнаха на първия етаж и се запътиха към кухнята.

- Добро утро момчета! Как спахте? - майката на Те се обърна към тях и ги поздрави щом влезнаха.

- Добре. - отговориха в един глас двамата

- Радвам се. Е сядайте на закуска. - жената ги покани и всички седнаха да закусват.

Щом бяха готови, двете момчета се върнаха в стаята на по-ниския.

- Аз мисля да си тръгвам вече. - каза Юта и започна да търси дрехите си.

- Добре. Радвам се, че все пак остана. - усмивката на Те отново изгря на лицето му.

- Аз също.

Юта се преоблече бързо, а след него и розовокосият. Излезнаха от стаята и се запътиха към входната врата.

- Мамо отивам да го изпратя и след това ще се прибера.

- Добре, довиждане Юта!

- Довиждане!

Двамата се обуха и излезнаха от къщата. По пътя към спирката си говореха за всякакви неща.