thePride

2. Да, ще се случват такива неща

– Хоуп?.. – промълви Джия, когато видя как приятелката ѝ замръзна на място.

– Скайлър?.. – прошепна Каел, с поглед прикован към момичето.

Преди някой да успее да реагира, от къщата се чу силен вик:

– Бягайте! Бягайте! WB са тук!!!

Скръбният зов прониза шумната атмосфера като нож. Изведнъж музиката се смълча, а къщата се напълни с мъже, облечени в бели дрехи с черни маски. В ръцете им проблясваха оръжия. Водачът им, Тревър, се движеше между тях. Лицето му излъчваше студена увереност.

Никой не успя да избяга. Всички бяха изкарани на двора. Тревър обикаляше редицата от коленичили, оглеждайки внимателно лицата им. Очите му се спираха за дълго върху всеки от тях, сякаш търсеше нещо специфично. Войниците от WB вече бяха проверили джобовете и личните вещи на всички, но това не беше достатъчно.

Тревър се спря пред Каел. Гледаше го подозрително – нещо в поведението му издаваше страх, но не обикновен страх, а различен, дълбок и потиснат.

– Ти – каза Тревър студено. – Защо трепериш толкова?

Каел преглътна тежко, но не каза нищо. Погледът му нервно прескачаше към някой в тълпата. Това не убягна на лидера на WB.

– Познаваш ли го? – попита Тревър, сочейки към момче на име Алекс, който стоеше на колене на няколко метра от тях. Очите на Каел се разшириха леко, но той отново мълчеше. Тревър се усмихна зловещо, сякаш беше на път да разкрие нещо.

– Искам да те видя в очите, момче. Гледай ме – нареди Тревър.

Каел вдигна поглед неохотно и срещна студените, безмилостни очи на Тревър. Изглеждаше на път да се разпадне под напрежението.

– Е, ще ми кажеш ли? Какво криеш? – Тревър пристъпи още по-близо до Каел и го сграбчи за ръката. Тогава видя как лицето на Каел се изкриви от емоция – не беше просто страх, беше загриженост. Каел не гледаше Тревър. Погледът му бе прикован към Алекс.

Тревър разбра. Усмивката му стана още по-садистична.

– Хм... Сега разбрах. Не е нужно да ми казваш нищо повече. Виж как гледаш него – каза Тревър и с жест повика войниците си. Те хванаха Алекс, който започна да се съпротивлява.

– Не! Моля ви, не го докосвайте! – изкрещя Каел, като не издържа повече и се опита да се изправи. Войниците моментално го задържаха на място.

– Ах, колко мило. Влюбен си в него, нали? – подигравателно попита Тревър. – За съжаление, няма място за такива като теб в нашия свят.

Тревър вдигна оръжието си в ръка и безмилостно продупчи скалпа на Алекс.

– НЕ!!! – гласът на Каел се разби във въздуха, но беше късно.

В следващия миг звукът от изстрела проряза нощта. Времето като че ли замря. Алекс падна безжизнен на земята, кръвта му бързо се разля по тревата. Очите му останаха отворени, застинали в последен миг на страх и болка.

Тревър хвърли поглед към останалите, оглеждайки ги със студена жестокост.

– Това се случва с всеки, който предаде света ни – заяви той, като прибра оръжието си. Очите му се стрелнаха към Каел, чиято вътрешна борба беше очевидна.

В групата хора около тях започнаха да се чуват приглушени ридания. Някои извърнаха поглед, неспособни да понесат гледката. Други седяха неподвижни, с очи, пълни с ужас, докато бършеха сълзите си.

Хоуп, която наблюдаваше всичко, усещаше как гневът и страхът се смесват в нея. Сърцето ѝ блъскаше лудо в гърдите, а ръцете ѝ трепереха, но тя не можеше да откъсне поглед от това, което току-що се случи.

- Хайде момчето ми. - Каза Тревър като потупа безжизненото тяло на Каел. - Ще те заведа да едно място, където ще ти дадат урок.

[Час по-късно]

– Хоуп, чакай! Стига, не знаех, че ще стане така... – извика Джия, тичайки след Хоуп, която крачеше към входа на дома си.

Точно преди да влезе, Хоуп се спря рязко и се обърна към нея.

– Казах ти, Джия. Нищо никога не е нормално. За това всяка година си пожелавам мир. Защото искам веднъж да отида на гости, на купон, или просто да мина по улицата, без да се случи нещо ужасно като днес. Отведоха Каел! Не искам дори да споменавам другото момче.. Той беше твой приятел, не ти ли е малко гадно?

Джия сведе поглед, без да може да отговори веднага.

– Той... Е един от тях...

– И какво от това? Кои са те? С какво са толкова различни? Единственото, което виждам, е че WB са истинските различни в това общество. Те са тези, които разрушават всичко.

Джия замълча. Тя нямаше думи. Ситуацията беше по-сложна, отколкото искаше да признае.

– Помисли си, Джия. Може би бъркаме врага – добави Хоуп тихо, преди да отвори вратата и да влезе в дома си.