thePride

12. Плувай

Когато беше малка, Хоуп нямаше приятели. Тя не беше най-общителното дете и често ставаше обект на подигравки заради мълчаливостта си. Но всичко се промени, когато се появи Джия.

- Хайде, изяж го! Няма да се махнем, докато не го изядеш - настояваше едно от децата, застанало над Хоуп. Случката се развиваше в стола на училището преди седем години. Тези деца редовно я тормозеха. Този път беше заради мъфин, който беше паднал на земята.

- Ако не го изядеш, ще кажа на всички, че си се напишкала на стола - продължи момичето.

- Я се махнете от нея! - провикна се някой. - Хайде, разкарайте се, преди да ви пребия всичките!

Децата се разбягаха. Момиче с черна, рошава коса се наведе към Хоуп.

- Добре ли си? - попита момичето.

- Да - отвърна предпазливо Хоуп.

- Знам ги тия, ужасни са - засмя се момичето. - Споко. Аз съм Джия - каза тя усмихнато и протегна ръка.

[НАШИ ДНИ] ~ 15:20

- ХОУУУП! - провикна се Джия, рязко спирайки колата до тях. - Качвайте се!

Петимата едва се намъкнаха вътре, а Джия натисна газта.

- ААААА, ЩЕ УМРЕМ, КРАЙ, ЩЕ УМРЕМ! - крещеше Тимур.

- Тимур, престани да всяваш паника! - извика му Ема.

- Сериозно ли? Погледни какво става - ние сме бегълци...

- Джия, накъде ще караш? - попита Хоуп в суматохата.

- Не знам...

- Карай към гората! - извика Джон.

- Гъби ли ще береш? - отвърна Тимур?

- Имам хижа там - каза Джон сериозно. - Скрита е, трябва да ги загубим.

- Ако акумулаторът издържи, може и да стигнем... - каза притеснено Джия.

Гората беше на 18 километра от тях. Положението ставаше все по-сериозно, докато две военни коли ги преследваха. Джия караше с пълна скорост, но не беше достатъчно.

- Хоуп? - попита Джия.

- Да?

- Колко силно са ти приятели тия?

- Какво? Защо питаш?

- Защото, ако ги изхвърлим, колата ще върви по-бързо! - извика Джия.

- Ей, красавеца! - продължи тя.

- Да?

- Не ти. Ти с хижата - в багажника има пушка. Вземи я и се опитай да спукаш гумите на тия.

Джон веднага направи каквото му беше казано, без да задава въпроси.

- Вие ЛУДИ ЛИ СТЕ? - извика Тимур. - Така само ще ги ядосаме!

- Нямаме друг шанс. Виж какви коли са - всеки момент ще ни пресрещнат.

Джон зареди пушката и отвори багажника, започвайки да стреля.

- Мисля, че ще повърна... - промълви Скайлър и се изповръща.

- О, господи... милата ми кола... - простена Джия.

- Скайлър... добре ли си? - попита загрижено Хоуп.

- Да... държа се... - отвърна тя. Скайлър седеше отзад и Хоуп не можеше да направи нищо. Подаде ръката си зад седалката и Скайлър я хвана.

БАМ! БАМ!

- Мамка му, сега и те стрелят по нас! - извика Джон.

- Подяволите... - ядоса се Джия и зави рязко.

- Всички ли могат да плуват? - извика тя.

- МОЛЯ?! Защо задаваш такива въпроси?! - разтревожено попита Тимур.

- Защото ще трябва да плувамееее!

- АААААА!

- НЕЕЕЕЕЕЕ!

Истерията настъпи, когато Джия не хвана завоя и натисна газта към пропастта.