thePride

3. Недоизказани

[19:34 понеделник]
След училище Хоуп си чакаше автобуса. Беше приятна вечер, в която дъждът падаше леко, но не беше студено, а самият въздух носеше свежест. Стоеше сама на спирката, а единственото, което се чуваше, бяха капките дъжд, удрящи се в цимента.

- Извинявай... Случайно да имаш запалка?

- Ти... Ти не си ли...

- Какво? Не можа да ми запомниш името ли?

- Скайлър! Помня го просто... Не очаквах да те видя точно сега... И ти ли учиш тук??

- Дам - отвърна Скайлър, като седна до нея. Тя беше... невероятно красиво момиче. Големите й сини очи блестяха, а тъмната й права коса падаше грациозно около лицето. Усмивката й беше най-красивото нещо, което Хоуп беше виждала.

- Не ми каза дали имаш запалка... - напомни ѝ Скайлър с лека усмивка.

- Ъм, да, имам. - отговори Хоуп, изваждайки я от джоба си.

- Благодаря. Искаш ли цигара?

- Оу, аз не пуша. Нося я заради най-добрата ми приятелка. Тя все няма.

- Аха... Как си? Имам предвид, след вчера?

- Извинявай, може ли да не говорим за това?.. -Пролича си по лицето на Хоуп колко я издразни въпроса.

- Добре, извинявай.. Как си иначе? Как мина първия ти учебен ден?

- Амии, скучно. Нали знаеш.. -Каза отекчено Хоуп.

- Какво ще правиш като се прибереш? - Питаше Скайлър с интерес

- Мисля да се отпусна и да гледам филм.

- Така ли? Имаш ли любим?

- Ами, доста саа.. - Замисли се тя. - Може би любимият ми филм е...

- Кой??

- "Титаник". - каза тя с усмивка, която разкриваше носталгия.

- Уаау... "Титаник"? Сериозно? Леле, този филм е на около... Пф, 100 години, не знам, хаха...

- Всъщност са 63.

- Еее, поне бях близо... - каза тя, засмяна.

- Ами ти с какво се занимаваш? - попита Хоуп.

- Обичам конете...

- Тоест, яздиш, или...?

- Не, чичо ми има ранчо. От малка ходя там и познавам всички. Обичам конете. Мога да яздя, но го правя само за забавление. Не се занимавам със спорта.

- Ясно... Ами това е много готино!

- Даа, наистина, там ми е като втори дом. И знаеш ли кое е най-готино?

- Кое?

- Няма никакви хомофоби там.

- Сериозно??

- Да, абсолютно.

- Ъм... Тогава това значи ли, че има... Нали знаеш...

- Хомосексуални ли? Нее, няма. В днешно време къде има? Всички се крият.

- Да... Знаеш ли, ти си първата, която срещам да ги нарича хомофоби вместо WhiteBirds.

- Хах, нямам намерения да ги наричам с измисленото им име. Ето автобусът...

- А, да... Аз съм тук...

- Значи ще се возим заедно. И аз съм с този. Хайде, тъкмо ще си говорим още.

Автобусът дойде и заедно се прибраха. Оказа се, че Скайлър живееше няколко улици по-далеч от Хоуп, което означаваше, че ще се виждат по-често. И така и стана. В училище едната търсеше с поглед другата, като чакат с нетърпение звънеца, за да побягнат към двора и да се видят.

Джия, най-добрата приятелка на Хоуп, идваше, за да я види, както обикновено, и с всеки път забелязваше повече разликата в поведението ѝ. Мина време и Скайлър и Хоуп не само, че се прибираха заедно, но и започнаха да ходят на училище заедно. Излизаха и през уикендите. Привързаха се много една към друга, но винаги нещо липсваше... Имаше недоизказани неща и неизразени чувства.

Един ден, те сядаха на поляната на хълма и гледаха залеза.

- Хоуп?

- Да?

- Този уикенд ще ходя в ранчото. Искаш ли да дойдеш с мен?