Cinderella//Nomin

3

Сгъвах прането в стаята си защото мащехата ми не иска да го правя във всекидневната. Пречел съм и докато гледа телевизия. А според мен просто не иска да и се мяркам пред очите освен ако не е наложително.

Вратата ми рязко се отвори и Джехьон и Джони застанаха на прага. Реших да ги игнорирам и просто да продължа с работата си. Те обаче не схванаха намека и влязоха в стаята ми. Затвориха вратата ,а аз все си стоях с гръб към тях ,сгъвайки прането. Джехьон седна на леглото ми,излегна се и избута току що сгънатите дрехи на пода,супер сега ще трябва да ги сгъвам на ново. Джони сложи ръка на едното ми рамо ,а на другото постави главата си.

- Скъпи ми братко - каза той до ухото ми,от което ме побиха тръпки - какво си мислиш че правиш?

- Сгъвам прането? - опитах се да се измъкна от Джони,но той ме държеше здраво.

- Не това, - отвърна Джехьон - намерил си си приятелче а? Кой ти каза ,че може?

- Не сме приятели - настоях аз

- Според него сте - каза Джони и ме стисна по силно

- Ние не сме ли ти достатъчни Джемин? - Попита Джехьон гледайки ме настоятелно - Защо са ти някакви смотаняци когато имаш нас

- Не го тормозете,нищо не е направил

- О спокойно, просто ще го научим да си знае мястото и да не пипа чужда собственост - подсмихна се Джехьон

- Не съм ничия собственост

- Нима? Ако не си забравил живота ти зависи от нас. Ако поискаме ще те изритаме на улицата. Затова по добре внимавай какво правиш. - каза самодоволно Джони. Изглежда си мислеха ,че могат да ме пречупят но няма да стане

- Направете го тогава,всичко е за предпочитане пред това да седя тук. Писна ми да чистя след вас ,не съм ви прислужница. - успях да се отскубна от захвата на Джони и го бутнах далеч от мен. - Знаете ли даже още сега си тръгвам,няма какво повече да правя тук

Тръгнах към вратата,но Джони ме хвана за ръката и ме блъсна до стената. Сложи ръката си от едната ми страна ,а Джехьон застана от другата.

- Мислиш ,че навън ще ти е по добре? - каза ядосано Джони - Ще ровиш по кофите за храна,ще спиш на улицата и бъди сигурен ,че някой ще се опита да те изнасили.

- Ти си толкова крехък - каза Джехьон и погали бузата ми с ръка - живота на улицата не е за теб. Няма да издържиш дълго.

- Тук поне ти даваме храна,дрехи,имаш собствена стая,ходиш на училище. Как ще си намериш работа като не си завършил училище. Какъвто си и слабичък за тежка работа не ставаш.

- Затова по добре си избий такива мисли от хубавата главица и продължавай да си вършиш задълженията

Колкото и да не исках да го призная,бяха прави. Без образование няма как да си намеря работа,ще трябва да спя навън,където е студено и най вероятно ще се натъкна на някоя пияница. Няма да се справя с такъв живот. Преглътнах гордостта си и склоних глава примирено. Изглежда щеше да ми се наложи да ги търпя още известно време.

Ъпдейт другата седмица